For You (BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Беа:
   Изминаха няколко дни, откакто бях отказала онова предложение за работа като бавачка на сина на един от най-успелите бизнесмени в Сиатъл. Как разбрах, че е един от най-успелите? Проверих в интернет. Имаше много повече информация за него, отколкото предполагах, че ще намеря. Успях да открия дори снимки на сина му, който беше най-сладкото седем годишно момченце, което някога съм виждала. Определено можех да забележа приликите между него и баща му. Очите, косата, погледа… бяха еднакви. Съпругата на Лиъм – Ксения беше много красива. Дрехите, роклите и като цяло всичко по нея беше марково и й стоеше прекрасно. Определено изглеждаха великолепно един до друг. На снимките си заедно, Лиъм винаги беше със сериозно изражение, а тя имаше усмивка на лицето си, което ми се стори доста странно и необичайно. Винаги бяха част от най-елитните събития, а фирмата им даваше възможност доста често да пътуват в чужбина. Знам, че никак не бе правилно да научавам информация за него и семейството му по този начин, но когато се прибрах след така нареченото интервю, не можах да се сдържа. Също така узнах, че той наистина беше един от най-желаните мъже сред жените в Сиатъл, че и отвъд него. Можех да предположа, че това се дължеше на безупречния му външен вид, но все пак той беше женен и дори имаше дете. Не смятах, че е правилно да се гледа на него по този начин.
   Преди седмица, бях уговорила среща с най-добрата си приятелка – Елина, с която се познавахме още от гимназията. Не се бяхме виждали от дълго време, защото за разлика от мен, след университета, тя бързо успя да си намери добре заплатена работа. Днес имаше почивен ден, който мислехме да прекараме заедно. Имахме да наваксваме прекалено много загубено време. Сигурна съм, че тя ще има какво да ми разкаже и нямам търпение да чуя историите за работното й място. Дали й харесваше? Е, щях да разбера.
   Плановете ни да излезем навън, да се разходим из града, да седнем в някое кафене и да си купим по някоя нова дреха, се провалиха, когато мама научи, че ще излизам с нея. Тя също не я беше виждала, откакто завършихме гимназия и настоя Елина да дойде у дома. За щастие, приятелката ми се съгласи, най-вече, защото обожаваше сладките неща, които мама приготвяше, когато имаме гости. Докато я чаках да пристигне, стоях в стаята си, а из ръцете ми се въртеше малката визитна картичка, с която се сдобих наскоро. Телефонът на Лиъм беше изписан под името му с удебелен шрифт и за секунда помислих, че може би не постъпих правилно, като отказах предложението. Все още можех да размисля и да му се обадя, но не бях напълно убедена.
   Бях потънала в мислите си, когато на вратата се звънна. Оставих визитката върху леглото си, на което лежах и набързо изтичах да отворя. Както очаквах, Елина беше пристигнала. Още, щом я видях, я прегърнах. Бях щастлива, че я виждам отново.