For You (BG Fanfiction)

Глава тридесет и пета

Гледната точка на Лиъм:
   Измина и последната седмица, през която Алекс беше на лагер. Трябваше да се прибере днес, а аз щях да го посрещна. Чакаше ни дълъг разговор. Надявах се, че ще успеем да го проведем, докато се приберем в имението. Беа го чакаше с нетърпение и тревога. Синът ми беше умен. Трябваше да разбере, че понякога на възрастните им се налага да вземат бързи решения. Не исках да се разстрои прекалено много от това, че с Ксения вече няма да живеем заедно. Заради случилото се с Моника, адвоката ми ме убеди, че правата за попечителство със сигурност ще останат в мен. Щях да му позволявам да вижда майка си, когато поиска, но исках да приеме Беа. Той я харесваше, но нямах представа как ще реагира на новината, че тя донякъде ще заеме мястото на майка му. Трябваше и да му съобщя това, че скоро ще се сдобие с по-малък брат или сестра. Надявам се, че реакцията му ще е положителна, но винаги съществува сценария, в който нещо може да се обърка. Трябваше да съм подготвен за всичко, ако исках да неутрализирам нежелани конфликти.
   Автомобилът ми беше паркиран до тези на останалите родители. Забелязвах странните погледи на някои от тях и се молех, че нищо от това, което се изписа по вестниците, не е достигнало до ушите на Алекс. Можеше някой съученик да му казал. Това беше възможно най-лошото. Аз бях негов баща и като такъв трябваше аз да му съобщя. Когато видях усмивката му, осъзнах, че всичко е наред. Огледа се и ме видя. Затича се към мен, а аз приклекнах, за да съм на неговото ниво. Наистина ми беше липсвал. Това да си далеч от детето си почти за цялото лято, беше тежко. Не знам какво щях да правя, когато порасне и отиде да учи. Сигурно ще съм съсипан. Ксения също.

- Здравей, момчето ми! Как си прекара? – попитах го, докато му помагах да се качи.
- Беше много забавно. – усмихна се.
- Намери ли си нови приятели?
- Да. Макс, Лора и Зак са страхотни. – наистина беше въодушевен от тях. Ако искаше да се виждат и за напред, трябваше да се запозная с родителите им.
- Радвам се, че си се забавлявал. Не си правил пакости, нали?
- Татко, това е част от летния лагер. – засмя се, а аз го последвах. Нямаше да го поучавам точно сега. И без това нямах право, като се има предвид какво бях на път да му кажа.
- Алекс, трябва да поговорим. Сериозно е. – започнах.
- Какво има?
- С мама… - бях изключително нервен. Усещах как сърцето ми щеше да се пръсне. – С мама се разделихме.
- Какво? Защо?
- Защото не се разбирахме. Преценихме, че така ще е по-добре за нас, но не се тревожи. Мама все още те обича. Ще можеш да я виждаш всеки уикенд.
- Тя тръгна ли си от вкъщи? – попита със сълзи в очите.
- Да, миличък.
- А, леля?
- И тя.
- А, кака Беа?
- Кака Беа… не. Тя остана.
- Наистина ли? – изведнъж отново се върна искрата в погледа му.
- Да. В момента те чака. – усмихнах се. – Виж, Алекс, когато двама души решат да се разделят, може би вече не се обичат.
- Ти и мама не се обичате, нали?
- Преди се обичахме. Понякога се случва. В много семейства, между възрастните, любовта просто престава да съществува.
- Тази любов не може ли да се върне? Аз бих искал да върна тази между теб и мама.
- Понякога се връща, а понякога – не. Понякога се случва и един от двамата да открие любов при някой друг.
- Ти открил ли си нова любов?
- Всъщност… да. Аз открих нова любов. Може би заради това сме се разделили с майка ти, но тя винаги ще има специално място в сърцето ми.
- Това означава ли, че сега ще имам нова майка?
- Това зависи само от теб. Дали ще я наричаш „мамо”, или не, е лично твой избор. Никой не може да те задължи, но се надявам, че ще се държиш добре с нея.
- Тя с нас ли ще живее? – кимнах положително. – Дали ще ме хареса?
- Вече те харесва. – усмихнах се.
- Как се казва? – полюбопитства.
- Беа. Казва се Беа.
- Като кака Беа? – попита изненадан.
- Новата любов на татко е самата кака Беа. – признах, а той ме погледна учудено.
- Наистина?
- Да, Алекс.
- Ура! – извика радостно.
- Щастлив ли си?
- Да! Радвам се, че новата ми майка ще е Беа. Тя ме обича и се грижи за мен.
- Така е, но сега ще трябва да се грижи и за още някой.
- За теб? – предположи, а аз се засмях.
- Не. Аз нямам нужда от грижи. Все пак съм възрастен. – наистина се чудих как да му обясня това, че ще имаме дете. Не можех да му кажа пълната истина. Той е прекалено малък. – Когато двама души се обичат, както аз и Беа, те много често искат да имат нещо, което да ги свързва завинаги. Преди години, аз и майка ти също много се обичахме и искахме нещо, което да ни свързва. Тогава се появи ти.
- Значи аз съм връзката?
- Да. Ти завинаги ще свързваш мен и мама. Заради теб, ние винаги ще си помагаме, ще се виждаме и ще си говорим. Ще бъдем приятели. – не знаех дали ще мога да бъда приятел с Ксения, но можех да опитам. – Но… сега с кака Беа също сме на път да имаме нещо, което да ни свързва цял живот.
- Някой като мен?
- Точно така. Все още ли искаш братче или сестричка?
- Да. Защо?
- Е, може и да го получиш. – усмихнах се. – Ще имаш брат или сестра. И тя или той ще бъде връзката между мен и Беа.
- Мама знае ли за това?
- Да… знае.
- А, ти и кака Беа ще се разделите ли? Не искам да се разделите и след това да се появи друга бавачка, с която отново да си свързан за цял живот. – въздъхна, а аз се засмях.
- Алекс, уверявам те, че с Беа няма да се разделим. И няма да имаш повече бавачки.
- Е, да. Нали бавачката ще ми е нова майка. – усмихна се.
- Разстроен ли си? Нормално е да си.
- Да, тъжен съм, че вече няма да живеем с мама, но щом сте щастливи и аз съм щастлив.
- Винаги съм знаел, че имам един прекрасен и умен син.

   Пътувахме в продължение на няколко часа. Прибрахме се в имението, а Алекс побърза да изтича вътре, за да се види с Беа. Когато тя осъзна, че разговора ми с него е минал добре и той приема връзката ни, определено се успокои. Всички притеснения изчезнаха, а с това затворихме и страницата, в която трябваше да се съобразяваме с нечие чуждо мнение. Ксения знаеше, Алекс го приемаше повече от отлично, а родителите й бавно свикваха с мисълта, че обичам дъщеря им и никога няма да я нараня. Знаех, че всичко беше на път да се нареди. Когато погледна назад и помисля за това, през което преминахме, не мога да повярвам, че стигнахме дотук. Не си бях представял, че ще мога да обичам отново, но ето, че когато най-малко очаквах, то се случи. Бях заключил сърцето си, но Беа успя да го отключи.

   Наистина… Не търсех любов, докато не намерих Нея.

Това беше последната глава! Епилогът ще бъде качен в събота.