For You (BG Fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Беа:
   Разговорът, който трябваше да проведа с госпожа Ксения, наистина ме плашеше. Не исках да объркам нещо или да я накарам да се съмнява. Бях подготвила сценария си и лъжата, с която щях да помоля за няколко дни отпуск. Осъзнавах рискът, че може и да не ми позволи. Напоследък тези мои молби зачестиха, а с всеки един изминал път, погледът на Ксения ставаше все по-студен. Знам, че бях обещала на Лиъм да говоря със съпругата му, но не очаквах, че ще е толкова трудно. Ксения прекарваше по-голямата част от деня си във всекидневната, четейки различни модни списания. Нямах представа кога би бил подходящия момент да я прекъсна, но вече минаваше обяд, а с Лиъм заминавахме утре. Прекарах може би около половин час в размисли, наблюдавайки Ксения през вратата, преди да придобия смелостта да вляза вътре. Бях тиха и не ме беше усетила, но когато застанах пред нея, принуждавайки я да откъсне погледа си от лъскавите корици, веднага се намръщи. Изгледа ме сурово, сякаш се чудеше с каква глупост ще я занимавам отново.

- Беа, какво има сега? – попита с раздразнение и досада в гласа си, а това означаваше, че не трябва да се бавя.
- Тази сутрин говорих с родителите си. – започнах неуверено.
- И?
- Чудех се дали… дали може да отида и да ги посетя за няколко дни? – прехапах леко устната си в очакване на отговор, а Ксения ме изгледа накриво.
- Не ти ли се събраха твърде много почивни дни? Да, идва лято, но Алекс все още не е завършил училище. Не мислиш ли, че точно сега трябва да се концентрирате върху уроците му?
- Така е, но…
- Но те разбирам. Да знаеш, че това е последният път, преди настъпването на лятото, в който правя компромис. Отиди и се виж с родителите си, но не за повече от три дни.
- Разбрах. Благодаря Ви много. – усмихнах се леко, а тя ми направи знак да си вървя.

   Усмивката не слизаше от лицето ми, докато вървях към стаята си. Щях да прекарам цели три дни с Лиъм и то насаме, без да има опасност да бъдем разкрити. Заминавахме след по-малко от двадесет и четири часа, а аз все още не бях събрала багажа си. Заех с това веднага. Извадих куфара, с който бях дошла тук в първия си работен ден и отворих гардероба, където бях подредила всичките си дрехи. Лиъм така и не пожела да ми разкрие мястото, което ще посетим, но ми беше казал да си взема летни дрехи. Не се нуждаех от твърде много тоалети, така че куфара ми остана почти празен. Прибрах някои от необходимите си пособия, с които поддържах външния си вид и взех резервното зарядно за мобилния си телефон. Бях готова, когато вратата на спалнята ми се отвори. Предположих, че е Лиъм, но останах изключително изненадана, когато видях фигурата на Саманта. Беше се облегнала на рамката на вратата, със скръстени ръце и ме гледаше някак си… необичайно. Знаех, че не ме харесва, но този поглед не вещаеше нищо добро. Или поне така си мислих.