For You (BG Fanfiction)

Глава петнадесета

Гледната точка на Беа:
   Единственото нещо, върху което размишлявах през последните няколко дни беше това, че не трябваше да приемам работата, която Лиъм ми предложи. Ако не го бях направила, сега нямаше да се намирам в това затруднено положение, което разкъсваше сърцето ми на две. Онази проклета целувка беше всичко, за което можех да мисля. Измина толкова време, а аз все още усещах вкуса на устните му върху своите. И по-лошото беше, че ми харесваше. Харесваше ми, когато ме целуваше и когато ме държеше в ръцете си. Коремът ми се свиваше само при мисълта за случилото се, но знаех, че това беше ужасно нередно. Лиъм имаше съпруга, която го обичаше. Ксения изрично ме предупреди да стоя настрана от него, но аз не я послушах. Увлякох се и чувствата ми към този забележителен мъж растяха с всяка една изминала минута.
   Никога преди не се бях влюбвала. Сърцето ми не познаваше това прекрасно чувство, наречено любов. Знаех, че някой ден то ще започне да бие за някого, но не подозирах, че освен любов, едновременно с това ще изпитва и болка. В момента, изпитвах повече страдание, отколкото щастие. Лиъм ме отбягваше. Не говореше с мен, не ме поглеждаше, дори… не ме забелязваше. Сякаш не съществувах. Всеки един признак или демонстрация на това студено държание, бавно ме убиваше отвътре. А, това да го наблюдавам с Алекс и Ксения само ускоряваше процеса. Знаех, че това да се получи нещо между нас бе невъзможно. Все пак аз бях със седем години по-малка от него, а той беше женен. Опитвах се да накарам съзнанието си да проумее тези факти, но не се получаваше. Не можех да разбера защо Лиъм се държеше по този начин? Ако не изпитва нищо към мен, защо ме целуна? За да ме обърка, за да ми се подиграе или за да ме накара да страдам? Имаше твърде много варианти, но всеки един от тях болеше еднакво. Влюбих се в грешния мъж. Не успях да му устоя. Подадох се на всичко у него и сега щях да си понеса последствията. Ще го гледам със съпругата му всеки ден и ще страдам мълчаливо. Не е за вярване, че без да осъзнавам, аз самата се превърнах в една Ксения.
   Днес беше поредният слънчев, пролетен ден, който трябваше поне да ме накара да се усмихна. Бях взела решението, че няма да остана в стаята си. Имах нужда да се разведря, а един разговор с Мари щеше да ми дойде доста добре. Кухнята, както обикновено беше в изряден вид. Всичко беше на мястото си и навсякъде буквално блестеше от чистота. За моя изненада, Мари я нямаше, но веднага забелязах Мат, който закусваше.