For You (BG Fanfiction)

Глава тринадесета

Гледната точка на Беа:
   През последните няколко дни, може би дори и седмица, прекарвах всяка свободна минута, затворена в стаята си, мислейки за случилото се между мен и Лиъм. Знаех, че това не е правилно. Знаех, че ако Ксения влезе в главата ми, най-вероятно ще пожелае смъртта ми. Колкото и да се опитвах, този мъж упорито отказваше да напусне съзнанието ми. Непрекъснато се връщах при онзи момент, в кабинета му, когато ме държеше в ръцете си. Отказвах да забравя прегръдката, която ми беше дал и най-вече чувството да го усещам толкова близо до тялото си. Не разбирах какво се случва с мен. Сякаш губех разсъдъка си. Лиъм беше женен и имаше дете от съпругата си, а аз непрекъснато мислих за него. Със сигурност бях полудяла, но той беше толкова красив, а кафявите му очи не правеха нищо друго, освен да ме привличат. Ужасно силно. Всеки път, когато го погледнех, имах чувството, че губя земята под краката си.
   Въпреки този грях, в който стъпвах, се стараех да си върша работата, както обикновено. Алекс се беше превърнал в моя най-добър приятел и за щастие, аз означавах същото и за него. Двамата непрекъснато си говорихме. Той ми споделяше всичко. Е, под всичко имам предвид това, което му се случва в училище. Определено вече проявяваше по-голямо желание да си пише домашните. Радвах се, защото донякъде причината за това беше в мен. Не съжалявам, че дойдох тук и се запознах с него. Той беше най-прекрасното дете, което някога съм срещала. Колкото и странно да звучи, го бях заобичала. Обичах го като свой син, а това беше повече от нередно.
   Не бях запозната със светския живот. Това не беше моят начин на живот и определено не проявявах интерес. За разлика от мен, семейство Пейн присъстваха на почти всички важни събития, които се провеждаха в Сиатъл, а и извън него. Тази вечер, щеше да се състои поредното. Лиъм беше сключил изключително важна сделка, за която фирмата се е борила повече от година. В чест на успеха, който той и служителите му бяха постигнали, се организираше прием. Щяха да присъстват много важни хора, от които зависят доста бъдещи проекти. Моята задача, свързана със събитието, беше да приготвя Алекс. Той беше адски развълнуван, защото за първи път щеше да разбере къде ходят майка и баща му. Причината, поради която този път родителите му бяха решили да го вземат с тях, бяха другите деца, които щяха да присъстват. Така, Алекс щеше да си намери нови приятели и нямаше да му е скучно.

- Беа, дали ще ме харесат? – попита ме, докато се опитвах да закопчея малката папийонка, която той изрично ме помоли да му сложа.
- Разбира се, че ще те харесат. Ти си най-очарователното и мило момче. – усмихнах му се.
- Да, но те са израснали под прожекторите заедно със семействата си, а аз за първи път ще придружа мама и татко.
- Миличък, това не те прави различен. Ако не те харесат, то тогава те ще загубят. Аз, без съмнение, бих искала приятел като теб.
- Но ние вече сме приятели. – засмя се и ме прегърна.
- Да, така е. – в следващия момент, вратата на стаята му се отвори и аз насочих погледа си към нея.