For You (BG Fanfiction)

Глава десета

Гледната точка на Беа:
   Фактът, че Алекс си беше легнал по-късно снощи, определено оказваше влияние върху събуждането му за училище. Тази сутрин ми се стори още по-трудно от обикновено. Дори не помня как точно го измъкнах от леглото, но поне се успокоих, когато осъзнах, че не закъсняваме. Лиъм предполагаше, че сина му ще има затруднения, затова днес за по-бързо, реши да го изпрати с шофьор на училище.
   Доколкото бях информирана, днес отново щях да съм напълно сама в огромното имение. Мари ми каза, че Ксения имала планове със свои приятелки, а Лиъм, както обикновено щеше да е зает във фирмата. Алекс беше на училище до обяд, а аз нямах никаква представа какво щях да правя, докато той се прибере. Определено знаех, че не ми се стои затворена на едно място в стаята. Да, беше просторно, но исках да изляза малко на чист въздух. Разбира се, Сиатъл беше доста далеч от новия ми дом, а аз не разполагах с автомобил, така че избора на местата, където мога да се разходя, бяха ограничени до минимум.
   В крайна сметка реших, че семейство Пейн едва ли ще има нещо против, ако си позволя да се разходя малко из задния двор. Облякох се добре, защото все още времето не беше особено топло. Наистина исках да дойде лятото, защото обичах слънцето много повече, отколкото облаците и дъжда.
   Напуснах къщата и с бавни стъпки се отправих към задната част, където се намираше по-големия двор и бяха пръснати повечето от играчките на Алекс. Изумявах се, че при наличието на пространство и пари, можеш да построиш цяла детска площадка за детето си. Виждаше се, че Ксения и Лиъм обожават сина си и правят всичко за него. Готови са да изпълнят всяка негова прищявка, но въпреки това той не е разглезен. Възпитан е повече от блестящо. Искаше ми се да бъда такъв родител, когато и аз самата имам дете.
   Докато се разхождах, наслаждавайки се на слабите слънчеви лъчи, дочух някакъв странен шум. Стори ми се, че идва от косачка, но наоколо нямаше никого. Въпреки всичко реших да проследя източника. Преди да се усетя, се сблъсках с младо момче, без тениска, което беше поставило слушалки в ушите си и косеше тревата. Не знаех как да реагирам на това. Никой не ми беше казал за него или съществуването му. Няма как да е крадец, защото кой крадец ще коси трева? Бях твърде заета да го наблюдавам и да размишлявам, за да усетя, че той вече отдавна беше осъзнал присъствието ми.

- Мога ли да ти помогна с нещо, красавице? – попита, карайки ме да осъзная, че се взирам в него и в наистина добре оформеното му тяло. Това момче разполагаше с доста мускули, които само усъвършенстваха и без това безупречния му вид.
- Аз… съжалявам. Просто се разхождах и… и дочух звука от косачката. – оправдах се на бързо, а той се засмя и напълно спря машината, с която работеше.
- Мат. – дойде до мен и подаде ръката си, която преди това избърса в синия си панталон.
- Беа. – отвърнах и двамата се здрависахме.
- Имаш прекрасно име, Беа, точно като теб самата. – не знам защо, но думите му ме накараха да се изчервя.
- Кой си ти? – изстрелях без да осъзнавам какво говоря. – Смисъл… какво правиш тук?
- Градинар съм.
- Градинар? – не беше ли малко млад за подобна длъжност. С тази визия, мисля, че професията модел, ще му отива повече.
- Да, знаеш, цветя, косене, поливане, варосване. Списъкът с дейностите, които имам за вършене е доста дълъг. Семейство Пейн притежават огромна земя, която за да изглежда по този представителен начин, все трябва да има някой, който да се грижи за нея.
- Разбирам. – кимнах положително.
- Ами ти? В кухнята ли работиш?
- Не. Бавачка съм на Алекс. – поясних.
- А, на малкия разбойник. Невероятно сладък е, но топките му за футбол винаги се озовават в цветните ми лехи. Понякога си мисля, че го прави нарочно.
- Очевидно е, че не всички мъже са фенове на цветята. – засмях се, а Мат ме изгледа накриво.
- Няма да го приема за обида. – каза и се усмихна. Имаше хубава усмивка. – Е, така и така приключвах, защо не помолим Мари да ни приготви нещо за пиене? Може да се опознаем по-добре.
- Съгласна съм. – кимнах положително и за щастие той навлече обратно тениската си, преди двамата да се отправим обратно към имението. – Имаш ли стая тук?
- Живея тук, но за разлика от теб, не и в самото имение. Пристройката, която всъщност обитавам само аз, заедно с всичките необходими материали и приспособления, се намира на около десет минути път пеша.