For You (BG Fanfiction)

Глава тридесет и втора

Гледната точка на Беа:
   Опасенията ми, че родителите ми няма да харесат Лиъм, се сбъднаха. Да, имаше дете. Да, беше на път да се разведе, но не са ли по-важни чувствата ми към него? Не разбирам. Когато бях малка ми обясняваха, че трябва да преследвам щастието си и да се боря за него. Защо сега, когато го намерих, те искат да ме накарат да го захвърля? Няма да го направя. Обичах Лиъм прекалено силно, за да си тръгна. Не ме интересуват какво мислят другите. Той беше единственото нещо, което имаше значение за мен. Нямаше да се откажа. Все някога щяха да го обикнат. Трябваше.
   Бях разстроена, когато се прибрахме. Наистина. Исках да го харесат, исках да видят всичко това, което аз виждам у него. Не се получи…, но нямаше да се предам. Изминаха няколко дни. Живеех в имението, което се превърна в моя нов дом. Харесваше ми, а любимото ми място бяха градините. Прекарах по-голямата част от деня си там, вместо да съм затворена във всекидневната. Все още не можех да свикна с мисълта, че Ксения я няма. Струваше ми се нереално. Момичета от кухнята също привикваха с новината, че имам връзка с Лиъм. Освен Саманта, която продължаваше да ме гледа с лоши очи. Всичко беше перфектно. Нищо не можеше да помрачи щастието ми и любовта, която изпитвах, но се тревожех за Алекс. Той все още беше на лагер. Какво щеше да се случи, когато се върне и разбере, че майка му я няма и че с баща му ще се разделят? Притеснявах се, че ще ме намрази. Лиъм ще се разпокъса между него и мен, а аз няма да мога да го понеса. Страхувам се, че ако ситуацията с Алекс ескалира… ще съм принудена да се сбогувам с Лиъм. Не мога да застана между баща и син. Не би било честно. Ще е трудно, но ще предпочета Алекс да е щастлив. Той беше само на седем. Заслужаваше да има здраво семейство. Независимо от това дали аз ще съм до Лиъм, или Ксения? Децата винаги са на първо място. И щях да следвам това правило, ако се наложи.
   Все още не бях свикнала с това да се събуждам до Лиъм, в стаята, в която до преди месец бе спала Ксения. Когато отворих очи тази сутрин, първата мисъл, която премина през съзнанието ми бе, че ще отида при родителите си. Исках да поговоря с тях насаме. Без Лиъм. Ако ще крещят и ще го обиждат, ако ще ми казват, че е неподходящ за мен, предпочитам той да не присъства.
   Изправих се от леглото и се запътих към банята. Пуснах топлата вода и се изкъпах. Гардеробът тук беше огромен. Имаше ужасно много свободно място, защото моите дрехи и тези на Лиъм не бяха достатъчни, за да го запълнят. Избрах нещо, с което ще ми е сравнително удобно. Сресах косата си, погрижих се за грима си и слязох долу. Реших да пропусна закуската, макар че умирах от глад. Напоследък имах усещането, че мога да изям всичко, което попадне в полезрението ми. Беше необичайно на мен, но без съмнение вината се дължи на стреса.