For You (BG Fanfiction)

Глава шестнадесета

Гледната точка на Лиъм:
   Любовта ми към Ксения се беше изпарила много отдавна. Когато бракът ни започна да се разпада, последното нещо, в което вярвах беше това, че ще имам възможността да обичам отново. Годините минаваха, а аз все повече губех надежда, че ще успея да накарам сърцето си да бие. Тогава се появи Беа. Тя промени живота ми напълно. Все още ми беше трудно да повярвам на това, че беше моя. Не можех да повярвам, че се влюбих в нея. Никак не ми харесваше това, че се налага да се крием. Чувството да съм толкова близо, но и толкова далеч от това момиче, беше изключително неприятно. И въпреки всичко, ако това беше единствения начин да бъдем заедно, бях склонен да поема този риск.
   Пролетта си отиваше, а на нейно място бавно се настаняваше лятото. Температурите се покачваха и ставаше все по-горещо, но определено вече имах планове за тези няколко месеца. Алекс щеше да ходи на лагер, а това означаваше, че Беа беше свободна. Ксения настояваше да я отпратим за лятото, но аз отказах. Това беше най-точното време, за да бъдем заедно. Познавах съпругата си и знаех, че лятото не обича да остава тук. Приятелките й ще организират някакво пътуване в чужбина, а докато то трае, аз ще бъда с Беа. Щях да се изправя срещу всеки, който дръзнеше да провали дори и една част от плана ми. Исках да прекарам възможно повече време с това момиче, за да мога да й докажа, че това, което има между нас е истинско. Беа намираше разликата във възрастта ни за недостатък, но аз я намирах за огромно предимство. Тя беше по-малка от мен. Нуждаеше се от закрилата и любовта ми повече от всичко друго, а аз нямах търпение да й осигуря и двете.
   С всеки един изминал ден осъзнавах, че чувствата ми към нея се засилваха. Щях да излъжа, ако кажа, че това не ме плашеше, но усещането беше повече от прекрасно. Исках още и още, но за жалост не можех да бъда толкова много с нея, колкото ми се искаше. И двамата копнеехме един за друг, но обстоятелствата не ни позволяваха да се срещаме особено често. Ако имахме възможност, винаги се виждахме в градините с розите. Естествено, трябваше да внимаваме. Нито аз, нито тя имахме желанието да станем подозрителни, затова вършехме и обичайните си задължения. Тя се грижеше за сина ми, а аз прекарвах поне малко време с Ксения. Изобщо не ми харесваше, но мисълта за Беа, ми помагаше да се справя.
   Фирмата, която бях издигнал буквално от нищото, работеше на пълно обороти постоянно, но през лятото работата се увеличаваше. Това беше единственото нещо, което правех през последните няколко дни. Бях толкова погълнат от договорите, разписките и всички тези документи, с които ме затрупват, че напълно забравих за малкото си момиченце. Не се бях виждал с Беа насаме от доста време. Липсваше ми, но всеки път, когато можех да бъда с нея, нещо се случваше. Или ми звънеше телефона, или се появяваше натрапник, заради който не успявах дори да я целуна.
   Закуската, която Мари беше сервирала тази сутрин, беше наистина вкусна. Жалко, че Ксения предпочиташе да излезе навън, отколкото да й се наслади, но това ме устройваше. Прекарах няколко часа със сина си и Беа, а това беше всичко, от което се нуждаех, за да съм щастлив. Алекс излезе, за да си играе на двора, а това обикновено означаваше, че няма да се върне обратно в къщата, докато не огладнее отново. Ксения също я нямаше, така че разполагах с известно време, което смятах изцяло да посветя на Беа. Потърсих я наоколо, но не я видях. Реших да проверя на горния етаж, но докато вървях по коридорите, забелязах, че излизаше от стаята си. Очевидно планираше да ме подмине, но хванах ръката й и я завъртях с лице към себе си.

- Бягаш от мен, така ли?
- Не. – засмя се леко. – Какво правиш? – усмихна се. – Някой може да ни види. – не обърнах никакво внимание на думите, които излязоха от устата й. Вместо това, опрях гърба й в близката стена и устните ми веднага се залепиха за нейните.

   Беа отвърна. Не се колебаеше изобщо, а целувката се нагорещи до най-високата степен, която не ни позволяваше да държим ръцете до тялото си. Беше твърде хубаво, за да продължи дълго. Прекъснаха ни, но за щастие не ни видяха. Дочухме познатите гласове на Мари и Саманта, а по лицето на Беа се изписа страх. Разбира се, винаги можехме да се отделим един от друг и да се преструваме, че нищо не е станало, но в момента и двамата бяхме далеч от тази мисъл. Огледах се и веднага забелязах вратата, която водеше до килера. Задърпах Беа в тази посока и преди да усетя, се бяхме скрили от опасността, която ни грозеше. Тя ми направи знак да замълча, но тясното и тъмно пространство, ме накара да направя точно обратното. Хванах Беа за кръста, повдигайки я, а тя уви краката си около кръста ми.

- Нека се възползваме от ситуацията. – подсмихнах се и се наведох, за да я целуна отново.
- Лиъм… точно тук… - опита се да каже измежду целувките ни, но не й позволих.
- Тихо, скъпа. – наредих й, а тя замлъкна. Е, може би ще имам някаква полза от разликата във възрастта ни.

   Трябва да призная, че невинността и липсата на опит у Беа, ме караха да я искам още по-силно. Нямах никаква представа какво правеше това момиче с мен, но ми харесваше изключително много. С всяка една целувка, се връщах години назад, когато нещата между мен и Ксения все още бяха наред. Единствената разлика сега бе, че чувството е двойно по-хубаво. Наистина обичах Беа, колкото и странно да звучи. Сякаш тя дойде у дома едва вчера, а аз вече хлътнах по нея. Не помня колко минути изминаха, откакто се бяхме затворили в килера, но знаех, че нямам нищо против, ако остана така за по-дълго врете. Това да целувам Беа беше едно от най-приятните ми занимания напоследък. Определено го предпочитах пред работата си.

- Алекс, може да ни потърси. – Беа се отдръпна от мен, а аз се принудих да я пусна обратно на земята.
- И какво от това? – притиснах я в ъгъла. – Не искаш ли да останеш още малко с мен?
- Лиъм…
- Обичаш ли ме? – усмихнах се и погалих бузата й, а тя кимна положително.
- А, ти мен? Или съм просто забавление, което замества Ксения?
- Беа, за мен си много повече от обикновено забавление. Казах ти, че се влюбих в теб. Не се съмнявай в чувствата ми. – тя кимна, а аз се пресегнах да отворя вратата.

   Уверих се, че няма хора наоколо, които могат да ни видят и позволих на Беа да излезе преди мен. И двамата ни чакаше работа, но не й позволих да тръгне, докато не я целунах още един път.