For You (BG Fanfiction)

Глава седма

Гледната точка на Лиъм:
   Мисля, че най-точната дума, която може да ме опише в този момент е възмутен. Възмущавах се на поведението, което Ксения показа и на начина, по който прогони Беа от трапезарията. И то пред сина ми. Това не беше жената, за която се бях оженил. Това не беше онази Ксения, която аз познавах. В нея не се беше запазила дори и частица, от това което беше преди. Сега се беше превърнала в една ревнива съпруга, която ме задушаваше с любовта си, на която аз не можех да отвърна. Тя го знаеше. Аз го знаех. И двамата бяхме наясно с това, че нещата между нас не вървят от години. Ако с Ксения прекратим брака си, щеше да се наложи да напусна имението. Тя и Алекс щяха да останат да живеят тук, а аз щях да си потърся някой малък апартамента в града. Единствената причина, поради която все още не бях поискал развод, беше именно сина ми. Той беше изключително привързан към мен. Ако аз си тръгна, той ще е съсипан. Не мога да му го причиня. Той и майка ми са единствените хора, които имам в сърцето си и държа те да останат там завинаги. Щях да направя всичко, за да не загубя тях и любовта им. Единствената любов, която допусках до себе си.

- Алекс, вземи обяда си от Мари и отиди да си поиграеш малко в предния двор. Ще дойда след няколко минути и ще те закарам на училище. – казах на сина си, а той кимна, стана от мястото си и изтича извън трапезарията. – Какво ти става, за Бога? – попитах Ксения. Бях леко изнервен и съм благодарен, че Алекс тръгна, защото не исках да избухвам пред него. Той не бива да вижда баща си в подобна светлина.
- Какво да става? Показах на онази нахалница къде й е мястото. – отговори ми толкова спокойно, все едно бях някоя от приятелките й.
- Ксения, прекаляваш. Помолих те да разбереш, че Беа е тук за доброто на детето ни и да не създаваш проблеми.
- Аз ли създавам проблеми? – и на двамата лесно ни се палеха фитилите, а това никак не беше добре. Имало е случаи, в който цялото имение е кънтяло от виковете ни. Скандалите тук бяха ежедневие. Дори за персонала не бяха нищо ново. – Аз ли съм виновна, че малката непрекъснато се навърта около теб? Някой трябваше да й обясни правилата в тази къща. Щом ти не си го направил, го направих аз. Тя трябва да знае, че ти си мой съпруг! – натърти на „мой” и в очите й проблесна гняв.
- Тя знае това! – извиках. – Спри да се вкарваш във филми, моля те. И престани с тази твоя ревност. Наистина… идва ми в повече.
- Тази моя ревност, тази моя ревност, естествено, нали е по-лесно да прехвърлиш цялата вина върху мен, вместо да се скараш на всичките безсрамни глупачки, които се навъртат около теб. – започна да си мърмори под носа.
- Ксения, чуй ме! – тя ме погледна ядосано. – Беа, ще се храни с нас. Тя е бавачка на сина ни. – казах с решителен тон.
- Ще умра от глад, ако се наложи, но няма да седна на една маса с нея! Разбра ли!? После да видим какво ще обясняваш на сина ни. – завърши и изхвърча от трапезарията, опитвайки се да ме накара да се почувствам виновен.