Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Three✔️

На следващия ден преди училище обясних цялата ситуация на Келси и я накарах да се закълне, че ще го пази в тайна.

- Защо не мога да кажа на никого?!- изписка тя.- Искам светът да знае! Това звучи като история излязла от филм или от някоя книга! Това не може да се случи просто така! Трябвало е да се случи!

Извъртях очи.
- Не отивай чак толкова далече, Келс.- казах.- Сигурна съм, че той не е моята сродна душа, истинска любов или нещо от този род. Плюс това, не знам дали той ще иска някой да знае, че е говорил. Може би, иска да си остане тайна. Докато сама не се уверя в това, не желая целият свят да разбира.

- Говори с него сега, в часа.- сръчка ме тя.

- Не знам. Това ще покаже на хората, че той говори, а както казах по-рано, може той да не иска това.- припомних ѝ.

Тя се засмя.
- О, моля те. Поне звучи ли секси?

При тези нейни думи очите ми светнаха.
- Дааа! Гласът му е дрезгав, ама  страшно много и дълбок. Толкова тъмен и мистериозен.- обясних.

Тя се разтопи при думите ми.
- Той звучи страшно секси, а аз дори не съм му чувала гласа със собствените си уши! Знаех си, че ще е гръцки бог! Знаех си!

Засмях се.
- Следващата стъпка е да премахнем качулката му.

Тя сви устни и кимна.
- Операция Свали-качулката-на-Уес е в действие.

Засмях се и я дръпнах към класната стая.

Но този път когато отида на мястото си ще е различно. Нямаше да притесня толкова, ако говоря подхвана разговор с него, защото вече съм чувала гласа му и дори си бяхме говорили.

И двамата знаехме това и сега ще бъде супер странно.

Отидох до мястото си и седнах с наведена глава, страхувайки се да погледна подсмихнатите му устни.

Държах очите си фокусирани върху чина и се опитвах да ги принудя да не поглеждат в посока към Уес.

Телефонът ми извибрира и затова го погледнах.

Уес: Днес няма ли да се взираш в мен?

Ох, мили Господи. Той знае, че се взирам в него всеки ден.

Колко смущаващо. Знаех, че не ми се подсмихва без причина.

Аз: Това е смущаващо.

Уес: Аз мисля, че е сладко.

Бузите ми порозовяха при това съобщение.

Аз: Сега след като чух гласа ти и знам, че си ти, може ли да видя как изглеждаш?

Уес: Само в сънищата си. Качулката не се сваля.

Аз: Защо ?

Уес: Всички си имат тайни, просто моите са малко по-сложни.

Аз: Може би някой ден?

Уес: Ще видим.

Аз: Не можеш ли да ми говориш? Защо трябва да го правиш през съобщения.

Уес: Имам да поддържам репутация. Съжалявам.

Аз: Добре.

Не си писахме повече до края на часа, но аз му хвърлях по някой бегъл поглед от време на време.

Докато го наблюдавах забелязах, че имаше лека усмивка, знаеше че го гледам.

Захапа долната си устна, карайки ме да притисна краката си един в друг и да погледна настрани. Той всеки път кара тялото ми да експлодира. Как го прави?

- Епичен провал.- казах на Келси след часа.- Писахме си малко по време на часа. Той каза, че има да пази тайна и тя е причината, поради която не ми показва лицето си.

- Оу, това звучи опасно.- тя разтръска рамене.- Харесва ми.

- И на мен.- съгласих се.

- О, мили Господи! Ти ще се влюбиш дълбоко в мъж, който дори не си виждала! Това е много романтично! Колко сладко?!

Направих странна физиономия.
- Силно се съмнявам, че ще се влюбя, Келс.

Тя сви рамене.
- Добре. Тогава ще трябва да си намериш любовта на партито утре вечер.

- Или едно добро чукане.- казах, докато заключвах шкафчето си и се насочих към следващия час.