Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Four

Влязох в магазина, провирайки се между щандовете, за да взема нещата от рецептата на майка ми, заради която ме накара да дойда тук.

Не знам за какво служат тези неща, но ако я държат далеч от лудостта и крещенето по мен, то тогава няма да се откажа да ѝ помогна.

Мога да се обадя на някого да ѝ помогне. Но тогава какво ще стане с мен? Ще отида в един от онези домове за сираци? Още нямам осемнайсет, затова ще трябва да остана там.

Иска ми се да имах и друга възможност.

Когато завих покрай ъгъла се сблъсках с някого. По скоро, той се блъсна в мен.

Ръцете на този човек се притиснаха здраво към бедрата ми, предпазвайки ме от падане, защото бях изгубила баланс. Причината бе неочакваният сблъсък от преди малко с човека, изглежда бързо трябваше да стигне някъде и заради това почти мина през мен.

Поех си въздух и когато вдигнах главата си, какво да видя. Уес стоеше пред мен.

Ръцете му се отдалечиха от тялото ми когато той най сетне разбра, че това съм аз.

Държеше главата си наведена, а качулката вдигната, както винаги.

- Мейси...- изрече дълбоко с дрезгавия си глас.

Дори само звученето на гласа му можеше да накара коленете ми да омекнат. Чут от неговата уста, докато стои срещу мен беше много по-добре отколкото когато говорехме по телефона.
- Уес...

Той вкара ръката си под качулката и почеса тила си.
- Ще ти се обадя по-късно.- каза той и направи движение в опит да ме подмине.

Протегнах се и хванах ръката му, спирайки го. Чух как изсумтя в знак на раздразнение.

Той все още държеше главата си наведена, завъртя се, отдръпвайки се от мен. Това не ми позволи да видя лицето му.

- Така ли?- попитах.- Просто ще си тръгнеш и няма да кажеш нищо?

- Казах, че ще ти се обадя по-късно, нали?

- Различно е от говорене на живо.- казах му.

Той изпуфтя.
- Ще ти се обадя по-късно.- каза отново, преди да си тръгне с решителна стъпка.

Бях победена, след няколко секунди се опомних и се сетих за основната цел, заради която съм тук.

------------------

- Ето мамо.- подадох ѝ лекарствата.

Тя грабна чантата от ръката ми и ме погледна ядосано.
- Много се забави.- извика тя, повишавайки тон.