Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Eighteen

Гледната точка на Уес

Забих юмрука си в кухненската маса пред мен. Треперещата ми ръка взе бутилката с ликьор и започна да сипва от нея в чашата, която се намира на масата.

Никога не съм бил толкова объркан през целия си живот.

Познавах само нараняването, болката и скръбта. Нищо в живота ми не ме е карало да се чувствам щастлив, откакто майка ми почина. Това е нещо, което бях забравил.

Но когато Мейси навлезе в живота ми...когато тя навлезе в него...аз, отново усетих това чувство. Усетих щастието, може би за първи път от смъртта на майка ми.

Тя ме кара да се усмихвам и дори не го осъзнава. Тя вдига настроението ми, дори и да не го показвам.

Ако ме видите щастлив, то със сигурност съм с нея.

Тя е толкова перфектна за мен.

Без значение какво е станало и през какво минава, тя пак е толкова красива.

Позволих ѝ да остане, защото тя се нуждаеше от това и защото я исках при мен.

Обичах да се будя с мисълта, че ще отида да я проверя. Обичах през деня да прекарвам времето с нея, дори това да означава да гледаме филми в тишина на дивана. Обичах да ѝ казвам лека нощ и да се будя отново и отново, за да повторя всичко това.

Тогава когато ме напусна...

Не можех да го повярвам.

Понякога когато тя ме кара да се чувствам щастлив се чувствах и объркан. И това объркване ме караше да се дразня. И всеки път когато станеше така си го изкарвах. Всички я гняв, който бях насъбрал към себе си го изкарвах на хората около мен.

Изкарвах си го на нея и я карах да си мисли, че не я искам.

Убиваше ме да знам, че тя се чувства сякаш не я искам около себе си. Никога не съм искал тя да се чувства така. Мога да кажа, че даже е обратното.

По някаква причина, не можех да преглътна гордостта си, за да и обясня. Просто не мога да накарам тялото си да ѝ каже тези неща.

Никога не ме е било грижа за нищо през целия ми живот. Никога не съм можел да подтисна гордостта си. Губил съм множество хора и неща, заради това.

Не искам да изгубя и нея.

Но можех да усетя как с всеки ден тя ми се изплъзваше малко по малко. Можех да усетя как дистанцията между нас нараства. Само става по-зле.

В началото като дойде на училище изглеждаше депресирана, самотна и тъжна. Изглеждаше сякаш живота ѝ не върви на добре. Но това, че я виждах на училище ме караше да мисля, че си е намерила къде да остане.

Мина около седмица откакто не си бяхме говорили.

Мога да видя как става все по-лесно да свикне с живота, в който аз не участвам. Сега тя отново се смееше с приятелите си и ядеше по време на обяд. Тя се смееше и отново носеше онази усмивка, която казваше на хората, че тя е наред когато всъщност не беше.

Мразя това, защото знам, че нещата стават по-добри само за нея. При мен се влошават.

Не исках тя да продължава напред. И не исках да се чувства добре без да съм се върнал в живота ѝ.

Знам, че е егоистично, знам. Но просто аз така мисля.

Би трябвало да се чувствам щастлив за нея. Трябва и аз да продължа също, може би...но не искам.

Често се чудя дали тя мисли за мен, докато аз мисля за нея. Понякога се чудя дали ѝ липсвам, както тя на мен. Дали и тя желае да е с мен, както аз искам да съм с нея.

Не си струва отново да се разтройвам. Не си струва отново да мисля за това.

Кого заблуждавам? Момче като мен, не заслужава някой като нея. Момче като мен не заслужава нищо хубаво да се случи в живота му.

Тя е това хубаво нещо, което няма да ми се случи.

Ръцете ми, докосващи я. Извивките на тялото ми, пасващи си перфектно с нейните. Умът ми, прескачащ през мисли за нея.

Има нещо толкова трагично в нея, но и толкова магично. Тя е толкова прецакана в главата от всичко, през което е минала, но по дяволите, пак продължава да бъде толкова красива.

Макар и всичките ѝ рани, белези и лъжи...за мен тя си остава ангел. Толкова божествен и правилен.

Какъв е отговора?

Какъв е отговора на всичката тази ярост?

Трябва ли да продължа напред, докато не се озова на друго място и ситуация?

Или трябва да отида при нея и да ѝ кажа да се върне вкъщи?

Реших да направя нещо между двете.

Хора съжелявам, че забавих главата просто като съм превеждал главите съм пропуснала тази, незнайно как. За да се реванширам ще публикувам две глави днес.

Ловкам ви ♥♥♥