Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Twenty Six

Сълзите се спускаха по лицето ми, попивайки във възглавницата на Уен, в следствие на преживяното събитие днес.

От устните ми излизаше сподавен плач, бях притеглила колената си към гърдите, лежейки на една страна.

Как можа да ми го причини? Какво му бях направила, че са ме изрита така?

Може би е, защото му казах, че го обичам и той не искаше да ми отвърне със същото? Но ако не е това, какво може да е.

Тялото ми страдаше от липсата му. Бях изгубила ума си, поради на отсъствието му.

Не можех да ям, не можех да спя, не можех дори да се движа.

Единственото нещо, което можех да правя беше да плача.

Дори след цели две седмици, не можех да избия мисълта за него от главата си. Не мога да го пусна да си отиде, не мога да накарам себе си да спра да го обичам.

Чувствата ми бяха изтръгнати от гърдите ми от единствения човек, който някога съм обичала.

Но този път...не той е този, който срада от липсата на другия.

Последният път аз бях тази, която продължи живота си сякаш нищо не се е случило между нас. Сега това беше Уес, който изглежда се справяше доста добре, изглеждаше сякаш даже не си спомня, че съществувам.

Може би аз бях сбъркала.

Може би Уес никога не е ме е обичал както съм си мислела, че прави. Може би той никога е нямал истински чувства към мен, за разлика от мен. Може би просто съм заблуждавала себе си, че го е грижа за мен, докато съм се грижила него.

Една и съща мисъл се въртеше из главата ми всеки ден. Не можех да мисля за нищо друго.

Нуждая се да бъда близо до него, да го докосвам, да го усещам, имам нужда се да вдишам от опяняващия му аромат само още веднъж.

- Мейси, наистина трябва да продължиш напред.- каза Уен и усетих голямата вдлъбнатина кагато той седна до мен.

Не мога да отговоря, а да го погледна още по-малко.

- Минаха седмици. Ядеш рядко, аз трябва да те принуждавам да го правиш.- каза ми той.- Не си ставала от леглото, освен за да отидеш на училище. Трябва да направиш нещо.

Не отговорих, просто продължих да лежа, без да мърдам и мускул от тялото си.

- Добре.- каза той.- Ще се върна след половин час, за да те проверя и по-добре да си готова да станеш, защото иначе ще те полея с вода.