Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Thirty Nine

- Това ще бъде бавно и болезнено.- каза Тревър на Хенри, който държеше безжизненото тяло на жена си до гърдите си.

Паднах на колена и скрих покрито то си с капки кръв лице в ръцете си. Не можех да понеса повече.

Можех да чуя как ножа влизаше в тялото на мъжа и писъка му изпълваше стаята.

Стиснах очи, опитвайки се да изкарам този писък от съзнанието си, но не се пилучи.

След малко чух как писъците на Хенри започват да заглъхват от кръвта, която излизаше от устата му.

Времето, което отне да спрат писъците му и звуците, които ножа издаваше при навлизане в тялото му, ми се стори като цяла вечност.

Бавно вдигнах глава от ръцете си, за да видя какво се случва около мен.

Лицето на мъжа беше напълно неразпознаваемо. Тялото му плуваше в локва от кръв.

Тревър застана над тялото му, бършейки кръвта от лицето му. Той беше покрит със същото количество кръв както и мъжът. Имаше пръски кръв по цялото си лице и от бялата му тениска капеше кръвта на Хенри.

Гейбриел стоеше в ъгъла на стаята безизразно, също като Тревър. Рамената му бяха наведени на надолу.

Тревър пусна кървавия нож на пода и се чу дрънчене, продължаваше да държи пистолета си в другата ръка. Пристъпи назад от тялото на Хенри.

- Тревър...- вдишах и се изправих.

- Беше права.- каза той без да ме поглежда.- Или ще лежа в затвора до края на живота си или ще бъда осъден на смърт.

- Няма да имам живот. Точно преди малко живота ми приключи. Мога да се опитам да ме оправдаят отново... Добър съм това, но работата е там, че...

- Няма с какво повече да се боря.- каза той накрая.- Нямам нищо останало в мен. Чувствам се сякаш вече съм мъртъв.

Тревър сведе глава.
- Какво ще правя от тук нататък? Какъв е смисъла да продължавам да живея? За какво?

Той сви рамене и след това рязко ги отпусна.

Пристъпих към него, но той отстъпи с една крачка назад.

- Гейбриел...- започна той.- Съжелявам, че с татко те набихме онзи ден. Съжелявам, че бях гаден. Съжалявам, че никога не ме беше грижа. Съжалявам, че те наричах по какви ли не начини. Съжалявам, че те накарах да се чувстваш, сякаш никой не го е грижа за теб, докато мен беше грижа. Просто не знаех как да го покажа.