Не пожелавам на никого да почувства самотата от това да осъзнае, че няма никой, който да го обича. Това най-често се случва когато човек попадне в някаква крайна ситуация.
Сега като се замисля за всички години, които прекарах с майка ми. През тях тя ме псуваше, удряше, крещеше ми, а аз крепях целия си живот на нея. Насилвайки се да мисля, че тя ме обича, докато всъщност не е било така.
Тя ме караше да повярвам и да премина през трудните дни. Тя ме караше да се усмихвам дори когато не бях щастлива.
И сега след като тя ме изрита от единствения дом, който имам... Реалността ме удари.
Сега най-накрая ми е напълно ясно, майка ми се отрече от мен, баща ми е мъртъв и не мога да знам дали ме обича. Нямам нито лели, нито чичовци...! Нямам никой.
През всичкото това време съм вярвала само в някакви измислици.
Защо трябва да продължавам да живея? Няма нищо, което да ме кара да се движа или да се будя сутрин. Как се предполага да живея?
- Ще накарам някой да отиде и да вземе всичките ти неща.- каза Уес, както винаги, с наведена глава и вдигната качулка.- Ще бъдат тук след около час.
Тази къща е невероятно голяма. Изглежда като нормална двуетажна къща с четири спални, две бани, кухня, трапезария, всекидневна и всичко.
- Добре.- кимнах и кръстосах ръце пред гърдите ми.
- Дръж колата си в гаража и не я изкарвай, докато баща ми не си тръгне. Има храна, принадлежности за баня. Всичко от което се нуждаеш е тук.
- Благодаря, Уес.
Той сви рамената си.
- Няма проблем. Ще те проверявам сутрините и вечерите.Той се обърна да си тръгне, но моята ръка го изпревари и хвана неговата.
- Нали няма да ме оставиш сама?- попитах.
Той не отговори.
- Нуждая се от теб, Уес. Нуждая се от някой или просто няма да успея да го направя.
Той вдигна леко глава и тя достигна до качулката. Почеса задната част врата си.
- Ще поръчам пица. Всеми си душ, ако искаш.- Нямам дрехи да се преоблека после.
- Аз ще ти дам. Сега отивай преди да съм си променил мнението.
YOU ARE READING
Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]
Teen FictionНито Мейси, нито някой друг от цялото училище обръщаше някакво внимание на Уес Грегъри. Той се разхождаше из училище винаги с вдигната качулка. Всъщност никой не знаеше как изглежда той. Но един ден Уес започва да проявява определен интерес към Мейс...