Sex, drugs, and Wes Gregory ( Bulgarian Translation ) [Редактира Се]

Chapter Twenty

Забелязах го да стои до камиона си, докато всички влизаха в училище, бързай ли преди да са закъснели за първия си час.

Тялото му беше леко прегърбено напред, докато вадеше цигарата, която държеше между пръстите си от устните си, из под качулката.

Аз просто стоях там и бях на път да отворя устата си, за да кажа нещо, но той направи първата крачка.

Уес хвърли цигарата си на земята, без дори да погледне към мен и тогава той бързо се насочи към мен.

Ръцете му моментално се обявиха около мен, притискайки ме към гърди те му, по един очарователен начин.

Сълзите се спускаха по лицето ми. След малко изплаках:
- Уес, съжелявам, толкова много! Наистина съжелявам, Уес! Наистина не го мислех! Заклевам се!

Лявата му ръка се притисна към задната част на главата ми, докато дясната му стоеше на гърба ми.

- Искам да се върна при теб.- изхлипах.- Искам пак да стоя при теб. Няма да издържа още един ден без да ти говоря! Аз-аз нуждая се от теб Уес! Уес...

- Шшш.- той прошепна в ухото ми, клатейки главата си.- Не се извинявай, не е нужно. Няма за какво да съжеляваш.

- Да има!- възпротивих се.- Аз си тръгнах и не исках да наранят нито един от двама ни, но по-късно осъзнах, че не трябваше да го правя и че не мога да стоя далеч от теб. Тогава започнах отново да ходя на партита и правих секс с момче, което не познавах, и това трябваше да ме накара да се почувствам добре, но само влоши нещата. Почувствах се зле.

- Дори не знам дали ме искаш обратно в живота си. Ще те разбера, ако не ме искаш. Просто не мога...

- Мейси.- той ме прекъсна.- Млъкни. Дадох ти ключа с причина. Ключа и бележката означава ха, че можеш да се върнеш обратно когато си поискаш. Знаех, че ще искаш да се върнеш обратно, затова ти дадох ключа.

Кимнах срещу гърдите му.

- Сега е мой ред да ти обясня.- каза той.- Съжелявам, че се държах като задник с теб. Бях ужасен и не го осъзнах, докато не си тръгна. Убиваше ме да те гледам как продължаваш живота си, с голяма усмивка и се забавляваш, сякаш никога не съм съществувал...

Поклатих глава.
- Това не е вярно, Уес. Никога  и никъде, не съм показвала истинската си усмивка, освен когато съм с теб.- казах му честно.- Не съм се забавлявала, Уес.

Той издиша в знак на облекчение.
- Това може да звучи наистина егоистично, но се радвам, че всичко това е било преструвка.

Засмях се в гърдите му.
- Просто искам нещата да се върнат по начина, по който си бяха. И никога повече няма да си тръгна.

За малко се отдръпнах от него, за да избърша сълзите от лицето си и да събера себе си.

- Избърши си сълзите.- той мина с пръсти през косата ми.- Всичко е наред. Просто...никога повече не ме напускай.

Той каза последната част колебливо. Личеше си, че му е неудобна, беше извън зоната му на комфорт.

Това ме караше да се чудя, дали е казвал на някого до сега за живота си...ако аз съм единственото момиче, с което той се е почувствал по то, и начин.

- Няма.- уверих го, издишайки дълбоко.

- Да се върнем в къщата за гости и да повисим там.- каза ми той.- Нямам нищо против училището, но не мога да ти позволя да се излага като вървиш, изглеждайки така.

Засмях се.
- Млъкни. Не може да изглеждам толкова зле.

- Ъъъъ.- каза той, съмнявай ки се в моето твърдение.- Напротив, можеш.

Извъртях очи и се отдръпнах леко от него.
- Добее тогава да се пребораме, преди някой да ме е видял.