Г. Т. К.
Вече минаха 5 години... Все още си в кома. Не мога да спя, не мога да се храня. Липсваш ми. Боя се, че старото ми аз отново се върна... Започнах да пиша отново. Рязането и безуспешните опити за самоубийство не останаха назад. Не мога да живея без теб, Техьонг. Напусна живота ми и сега се чувствам празен... Спрях да ходя на училище, но не ми пука... Всеки ден и по цели нощи стоя до теб и ти говоря. Знам, че не ме Чуваш, но аз съм до теб и чакам... Обичам те, Техьонг. В депресия съм заради теб... Не мога да живея, щом и ти не си до мен. И все още помня онази вечер, когато се събудих, а ти не беше до мен. Тогава слязох в двора и гледката която беше пред мен бе повече от ужасна... Ти стоеше неподвижно. Имаше много кръв... Това беше ужасен момент за мен, но по ужасния е, че влезе в кома... Искам отново да усетя устните ти и аромата ти... Искам те, Техьонг и много ми липсваш!
YOU ARE READING
Shit, I'm in love with you
RomanceДобре ли си? -НЕ! -Къде те удари? -Има ли някакво значение за теб, Техьонг? Та ти правиш същото всеки ден.
