Минаха 17 години от раждането на Джони и сега беше рождения му ден. Вече беше решил да не досажда на родителите си и да се измести в собствено жилище.
Забравих да ви го представя... Така изглежда Джони:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Точно сега вървеше по улицата и не усети, когато бе попаднал в тъмна улица без изход. Попринцип Джони отдавна си падаше по белите, но този път го хвана бъз... Всичко наоколо беше тъмно. Усети ръка на рамото си. Обърна се за да види кой е. Човека, който го беше хванал го блъсна в стената и започна да го удря с юмруци. Личеше си, че е пиян. Започна да го съблича, като успя да скъса тениската му. Започна да целува врата му. Джони определено изгуби надежда да се измъкне. Мъжа беше по-силен от него. Точно когато Джони беше на път да се срине през улицата мина младо момче. Беше висок и красив. Не беше от Корея. Изглеждаше на японец. Щом видя Джони и този тип веднага отиде и започна да удря мъжа. След няколко удара мъжа се намираше на Земята, а Джони отиде и прегърна момчето за благодарност.
Джони: -Благодаря ти..... Че ме спаси... Аз...Казвам се Джони.. А ти?
Момчето само се усмихна и се представи:
-Юта. Приятно ми е!
Джони: -Е Юта, не си от тук, нали?
Юта: -Японец съм...
Джони: -Наистина не мога да опише с думи колко съм ти благодарен... Длъжник съм ти!
Юта се усмихна сладко при което Джони се изчерви.
Юта: -Е, аз ще тръгвам, но може някой път пак да се видим...
Джони: -Надявам се... Чао!
Юта: -Чао!
Ето го и Юта:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
