Shit, I'm in love with you

32

Вече бяха пред къщата на Джин и Кук слезе, взимайки си раницата.

Джин:
-Ти ще останеш тук, ясно?

Кук:
-Да.

Джин:
-Честно казано вече не мога да те позная.

Кук:
-Защо?

Джин:
-Не знам... Какво ти има?

Кук:
-Влюбен съм, хьонг.

Джин:
-Но Кук... Той не е правилния!

Кук:
-ДА ЗНАМ! НО СЪРЦЕТО МИ ВЕЧЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА НЕГО, ДЖИН! НЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ДА ГО ОБИЧАМ! ДОРИ КОГАТО ТОЙ СПРЕ АЗ НЯМА! РАЗБИРАШ ЛИ? НЕ МОГА!!!

Джин:
-Разбирам те...

Кук:
-Ще отида до тоалетната да си измия лицето.

След 10 минути Кук се върна и това, което видя го изненада. Джин беше легнал на дивана, а Намджун беше легнал отгоре Джин. Целуваха се... Кук изпищя като момиче, закри очите си и се върна в банята. Джин бутна Намджун да стане от него и отиде при Кук.

Джин:
-Кук, ела при нас... Няма да се целуваме пред теб.

Кук:
-Ама нали се разделихте?

Джин:
-Да, но не оправихме после...

Кук:
-Аха...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Кук и Намджун седнаха на масата и чакаха Джин да им сготви. Той беше облякъл една Розова престилка , която доста отбелязваше задника му. Джин беше с гръб към двамата и си танцуваше на музиката, която бе пуснал. Намджун не се съдържа и стисна Джин по задника.

Кук:
-Аз такова... Тръгвам, Джин.

Джин:
-Защо?

Кук:
-Защото сега се сетих, че забравих телефона си в нас.

Джин:
-Добре, но по-бързо идвай, че този да не ти направи нещо.

Кук кимна и излезе от къщата. Не живееше много далеко от Джин и затова не му отне повече от 15 минути за да стигне в тях.
Отвори вратата на къщата и с бързи крачки закрачи към стаята си. Отвори вратата и това, което видя успя да го разплаче.
На леглото му спеше Техьонг, стискайки пръстена и една тениска на Кук в ръцете си. Стаята миришеше на алкохол, а на Те му личеше, че беше плакал, защото бузите му все още бяха мокри. Отиде до Те и седна на леглото, започвайки да гали косата му. Изведнъж Те отвори очите си... Те бяха червени.
Плакал е...

Те:
-Кук, плачеш ли?

Кук:
-Да, Те...

Те:
-Заради мен ли? С какво го заслужих?

Кук:
-...

Те:
-Знам, че съм груб тъпак, може би безчувствен за теб, но понякога не мога да сдържам гнева си...

Кук:
-Те, обичам те.

Те:
-Кук и аз теб, но виж какво ти причинявам без да се усещам... И после, когато е късно съжалявам.

Кук:
-Те, спри. Не си виновен ти.

Те:
-А кой, Кук??? КОЙ!?!??

Кук:
-...

Те:
-Не може цял живот да продължавам да те съсипвам малко по малко, а ти винаги нищо да не казваш и да си мълчиш. Не може така, Кук!!! Обичам те, но не мога да се контролирам.

Кук скъси разстоянието помежду им и направи това, което знаеше, че винаги успокоява Те. Целуна го. И по-големия отвърна.

Кук:
-Няма значение какво, аз никога няма да те оставя, Те.

Те:
-Обичам те, Кук...

Кук:
-И аз теб.