Вече беше обяд, а Джони не пускаше Юта да стане. Най-накрая вече не му се спеше и стана пръв.
Джони започна да бута Юта от леглото за да се събуди и той, но реши, че няма да го буди. Застана пред лицето му и започна да го изучава. Наслаждаваше се, на всяка част от лицето му. Доскоча му и реши, че ще отиде до магазина. Възползва се, че Юта спеше и започна да се преоблича. Първо съблече тениската и я захвърли на леглото до спящия Юта. Е... поне Джони си мислеше, че Юта спеше. При хвърлянето на тениската Юта се събуди, но Джони не забеляза това. След това остана само по боксерки. Обу си черен панталон и сива тениска. Слезе по стълбите и точно, когато натисна бравата за да излезе, гласа на Юта го спря.
Юта: -Джони, къде отиваш?
Попита сънено, търкайки очите си.
Джони: -Ще взема нещо за ядене от магазина...
Юта: -Искам и аз да дойда.
Джони: -Добре, ама по-бързо се облечи.
Юта: -Добре!
Облече се така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Двамата излязоха.
Джони хвърли един бърз поглед върху японеца.
Юта: -Какво си ме зяпнал?
Джони: -Облякъл си моите дрехи.
Юта: -Да, ще ти ги върна.
Джони: -Не, подарявам ти ги.
Юта: -Ама няма нужда...
Джони: -На теб ти стоят по-добре.
Юта се изчерви и сведе главата си.
Джони: -Ето го магазина!
Юта: -Аз ще изчакам отвън.
Джони: -Добре.
Джони влезе в магазина и започна да пазари. Юта го чакаше отвън и му стана скучно, реши да си разгледа телефона.
Отвори го, но след малко му доскоча и го прибра отново. Познати фигури за него тъкмо щяха да влязат в магазина, когато го забелязаха. Това бяха момчетата от предния път. Юта побърза да закрие лицето си с суитшъра, но един от момчетата го хвана и го дръпна, така, че да не може да покрие лицето си.
М: -И това ако не е нашия приятел Юта... Липсвахме ли ти?
Юта: -Не особенно.
Единият го удари.
М: -Е, сега го няма гаджето ти и няма кой да те пази... Колко тъжно.
Момчето го удари отново, но Джони беше видял всичко през витрината. Щом излезе от магазина моментално остави торбата на земята, повдигна Юта, който беше седнал на стола и го хвана за бедрата, правейки му намек да скочи в него. Щом Юта направи това Джони го целуна. Поиска и вход, но Юта реши, че е прекалено. След това Джони го пусна и каза: -Вие какво искате пак от него?
М: -Ние... Само дойдохме да го поздравим.
Юта се усмихна.
Джони: -Бебе, хайде да тръгваме.
Джони реши малко да изложи Юта... Клекна пред него и му направи знак да му се качи на конче.
Юта: -Тежък съм...
Джони: -Но ти не можеш да вървиш, бебе... Не се ли сещаш? Вчера бях доста груб!
Момчетата започнаха да се смеят, а Юта избута Джони и пое сам към къщата. Изглежда Джони наистина го засегна.
Джони: -Вие какво гледате? Махайте се!!!
Джони започна да бяга за да настигне Юта. Беше вече до него.
Джони: -Съжалявам за това, което казах... Не знаех, че ще се засегнеш... Само се шегувах...
Юта: -Разкарай се!
Юта влезе в къщата на Джони и съблече дрехите му, като облече неговите. Тръгна да излиза, но ръката на Джони беше по-силна от неговата. Джони го дръпна грубо и го блъсна в стената. Сложи ръцете си на стената за да не може да избяга и го целуна. Юта не отвърна на целувката, но Джони продължаваше да го целува. След това слезе към врата му. Започна да облизва и смуче кожата му, докато не му направи няколко лилави смучки. Погледна Юта в очите. Той плачеше...
Джони: -Юта, плачеш ли...?
Юта: -Моля те... Пусни ме...
Джони: -Аз... Съжалявам...
Юта: -Искам да си ходя, Джони...
Юта продължи да плаче и се смъкна на земята.
Джони видя, че е изплашил Юта и слезе при него. Без да му мисли го прегърна силно и не го пусна 5 минути... Просто стояха и се прегръщаха. Истинската причина Юта да плаче е не, че го беше страх от Джони, а че му се искаше Джони да го харесва наистина...
-Съжалявам, че се държа гадно, но те харесвам... Каза Джони в прегръдката.
