Shit, I'm in love with you

52

Кай:
-Вече прекалено много тормозиш малкия, Техьонг... Защо просто не си признаеш всичко. Ще ти олекне.

Те:
-Как да му кажа всичко, Кай? Как да му кажа, че цялото погребение е било изсценирано заради него?

Кай:
-Просто му пиши. Не спомена ли, че имаш анонимен профил от който му пишеш?

Те:
-Да...

Кай:
-Ами кажи му.

Те:
-Не знам, страх ме е да му кажа...

Кай:
-От какво? Сега дори не се налага да му казваш за професията си, защото договора ти изтече.

Те:
-Прав си. Трябва да оправя всичко. Измислих го вече!

Кай:
-Между другото вече резервирах билети за Корея.

Те:
-Супер, писна ми да стоя в Япония.

След 5 часа момчетата вече бяха в Сеул. Там беше 4 часа посред нощ. Кай се прибира в тях и сега беше трудната част. Те трябваше да се прибере при Кук. Все още пазеше ключа за къщата им. Отключи и с бавни крачки се качи горе в стаята на малкия. Тихо легна под завивките при него и го гушна. Ей тук вече сгази. Кук се събуди.

Кук:
-Ти дойде. Идваш отново.

Те:
-Тук съм, Кук.

Кук:
-Моля те, не си отивай.

Те:
-Няма.

Кук:
-Всеки път така казваш.

Те:
-Кук тук съм.

Кук:
-Да, но си само сън.

Те:
-Не, аз...

Беше прекъснат от Кук.

Кук:
-Всяка вечер си тук, но на сутринта те няма. Липсваш ми, Те. Не си отивай. Поне в сънищата ми. Ще стоя с теб. Неусетно очите на малкия започнаха да се насълзяват, а Те ги изтри с ръкава си.

Те:
-Виждаш ли, мога да те докосвам. Наистина съм тук, Кук.

Кук:
-Не Те, не си.

Те:
-Мога да ти докажа. Сега легни и се наспи.

Кук:
-Не, няма. На сутринта отново ще се събудя с надеждата да се намирам в прегръдките ти, но ти няма да си там...

Те:
-Кук, обещавам... Ще съм там

Кук:
-Добре...

*заспа*

Те осъзна колко много всъщност е липсвал на малкия.

На сутринта Кук се събуди с очаквания, но Те не беше там... Явно наистина всичко е било съм... Изведнъж един поглед, така дълбок, че можеш да се изгубиш в него. Познат поглед се пресече с този на Кук. Техьонг стоеше пред него. И беше жив...

Кук:
-Т... Техьонг???
Пак ли сънувам

Те:
-Жив съм, Кук...