14

2K 90 9
                                    




Макар Наш да ме заряза Матю не го направи. Държи се с мен сякаш съм негово истинско гадже. Мило е, че прекарва толкова време с мен и се опитва да ме разсее от мислите за Наш. От друга страна видях Наш да прегръща Мадисън. Почувствах се ужасно, защото мислех, че не постъпвам правилно спрямо Наш, а същевременно с това и той ме е лъгал. Не знам дали има нещо между тях, не е справедливо да го обвинявам без доказателство, но той скъса с мен, а след това го виждам прегърнал Мадисън. На всичко отгоре и Матю го видя. Изненадах се, когато не каза нищо обидно за Наш, но има време. Отново, все пак това е Матю.!

Гледахме филм в стаята ми, когато изведнъж тока спря. Настана мрак около нас, а на всичко отгоре бяхме и сами. Мама и Рафа бяха на меден месец.

-Ще донеса свещи. - съобщи ми Матю и стана от леглото ми.

-Чакай! Ще дойда с теб! - казах тихо. Нямаше смисъл да обяснявам, че се боя от тъмното. Та, кой не се? Това е реторичен въпрос!

-Страх ли те е? - попита той, докато слизахме по стълбите.

-Не. - излъгах.

-Тогава спри да стискаш ръката ми толкова силно! - засмя се той, а аз пуснах ръката му. - Защо ме пусна? Не съм казал да ме пуснеш, а да не ме стискаш толкова силно! Не се плаши, няма нищо страшно, аз съм тук! - каза, след което изкрещя и падна на земята. Извиках след рязкото му действие.

-Матю! Добре ли си? - извиках и клекнах до него. Той не мърдаше! - Матю.... - изведнъж се чу силно " бу", последвано от вика ми. - Глупак такъв, идиот... - започнах да сипя обиди по него, удряйки го с ръце. Той се смееше, а аз щях да се разплача от страх.

-Да се беше чула само! "Матю, скъпи отвори очи!" - преувеличаваше той, продължавайки да се смее дразнещо силно. Изправих се и тръгнах към кухнята, но ръката му ме спря.

-Не се сърди, Грейси! - каза, правейки опит да ме прегърне, но аз го отблъснах.

-Намери, тъпите свещи, и да се качим в стаята ми. - казах, игнорирайки идиота зад мен. Той застана до шкафа и започна да тършува. Не мога да повярвам, колко зловещо изглеждаше къщата в тъмнината.

-Намерих ги. - съобщи, тръгвайки пред мен. Усетих как хваща ръката ми. Изчервих се, а за мой късмет беше тъмно и не ме видя. Тъкмо щяхме да се качим по стълбите, когато извика силно, отново плашейки ме.

-Матю! - извиках, отново удряйки го силно.

-Съжалявам, не се сдържах! - засмя се той. Много му е смешно,разбира се, нали не той се страхува от тъмното. Когато най-накрая успяхме да стигнем до стаята ми, той запали свещите и ги разпръсна в различни ъгли на стаята ми. Когато пространството около нас се освети, останах изненадана колко романтично може да изглежда стаята ми на свещи.

-Имам чувството, че сме на романтична среща. - започна Матю, сякаш прочел мислите ми, взе цветята от вазата ми, и ми ги подаде. - Нека да си представим, че съм те поканил на вечеря, като мое гадже, а ти си приела. Организирал съм романтична атмосфера, за теб. Само за теб, Грейси! Какво би направила?

-Бих те целунала. - признах си. - Но ти не си ми истинско гадже, Матю. За това нямам причина да го правя. Не си го организирал за мен. Не си ме поканил...

-Точно за това се нарича представа, Грейси... - каза, доближавайки се до мен. Постави ръцете си на кръста ми и ме погледна в очите. - Красива си, Грейси... Много си красива.. - каза, доближавайки лицето си до моето. Какво ми ставаше? Защо не можех да контролирам тялото си? Защо не се отдръпнах? Защо съм толкова изумена, как устните му си паснаха, ужасно добре с моите? За пръв път се чувствам така. Сякаш нищо не може да ме сломи, в този момент, с този човек до мен...

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
STEPBROTHER Where stories live. Discover now