15

2K 87 1
                                    



-Матю,спри!-спрях го, веднага щом устните му започнаха да целуват вратът ми. Отдръпнах се от него и си поех въздух. Защо изобщо му позволих да ме целуне?! Сега съм нервна и объркана. - Какво направи, Матю!? Защо ме целуна?!

-Ти си ми гадже.! - повдигна рамене, сякаш беше най-очeвидното нещо на света.

-Не, не съм ти гадже! Аз съм ти...

-Да, да, доведена сестра.-прекъсна ме той.

-Матю, не можеш да ме целуваш, когато няма никой покрай нас!

-Кой го каза?

-Аз!

-Трябваше да оточниш това преди да се съгласиш. Съжалявам, но не го направи, така че мога да целувам гаджето си, когато пожелая!

-Не и ако не съм съгласна! - възпротивих се.

-Грейси, спри да се преструваш! Виждам, че и ти го искаш!-каза, след което отново започна да ме доближава.

-Недей, Матю...Моля те.! - помолих го тихо. Имах чувството, че ако не ме държеше щях да падна. Чувствах се толкова безсилна в ръцете му. След молбата ми, той ме пусна и скочи върху леглото ми.

-Хайде да си поговорим! - каза въодушевен.

-Добре.. - отвърнах тихо, защото не знаех дали имам сили да го кажа по-силно. Седнах до него и го погледнах.

-Вярно ли е, че с Мадисън сте били приятелки!? - попита ме, карайки ме да се ококоря.

-Кой ти каза това?

-Мадисън, беше казала веднъж...

-Не те засяга! - отрязах го.

-Грейси, ако не ми кажеш ще науча сам, нали знаеш?-попита широко усмихнат.

-Да, бяхме, но когато бяхме малки се скарахме. Това е.

-Не мисля, че е само това.-заподозря той.

-Не ми е приятно да говоря за миналото си! - признах.

-Тежко ти е заради баща ти ли? - замълчах. - Знам как се чувстваш, Грейси. Когато бях малък усещах същата липса. Чувствах се самотен и...

-Не знаеш как се чувствам! Не знаеш какво е чувството да зарежат на улицата майка ти и теб, заради любовницата на баща ти! Не ме разбираш, Матю! - прекъснах го ядосана.

-.. Мислех, че баща ти е починал.

-Не знам нищо за него. Но се надявах да е мъртав. Да умре самотен, без никого до себе си, за да оцени какво е имал. Умиращ в тишина и болка.

-Прекалено си злобна. Може би той е намерил щастието си в другата жена.

-Не беше нужно да ни изхвърля на улицата.! Нито да се отнася така с майка ми! Той я обиждаше постоянно. Крещеше ѝ, че не струва и е бил сляп докато се е женил за нея. Тя не можеше да го остави заради мен. Имаше си една единствена приятелка, с която споделяше всичко. Тя беше майката на Мадисън. Накрая се оказа и любовницата на онзи мъж. Вече дори не мога да го нарека баща. Аз съсипах приятелството си с Мадисън заради него. Когато научих, че той живее с майката на най-добрата си приятелка я намразих. Развиках ѝ се, че ми е отнела бащата. Не исках да я виждам повече. За пръв път след години я видях в гимназията. Започна да ме тормози и обижда пред всички. Година по-късно се появи и ти. Намразих и двама ви. Вие бяхте толкова перфектни, а аз малкото момиче, свито в ълъга, плачейки за баща си. Когато се съвзех,за което ми бяха нужни години, започнах да се запознавам с нови хора, да завързвам приятелства, но те не траеха дълго заради нея. Говореше им лъжи по мой адрес и те ме намразваха както аз нея.

-Но защо мразеше мен?

-Не се прави, че не знаеш, Матю. - казах на ръба да заплача.

-Но аз наистина не знам. - отвърна той.

-Излез от стаята ми. Искам да спя. - игнорирах го,напът да преглътна болката.

-Не и докато не ми разкажеш.

-Няма да си спомням за това, само за да ме унижиш отново, Матю!

-Добре! Значи нямаш против да спя тук? - каза и свали тениската си. Настани се удобно на леглото ми, след което издърпа одеалото ми, завивайки се.

Исках да му разкажа всичко, като на мой приятел, но не мога тъй като той беше причината за сълзите ми. Не мисля, че някога ще забравя как се подигра с мен тогава...

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
STEPBROTHER Where stories live. Discover now