STEPBROTHER

42

-Грейс, съжалявам наистина, но не мога да го направя.

-Ако ти не можеш аз ще го направя! - казах, изправяйки се от мястото си. Той хвана ръката ми, спирайки ме да изляза от стаята.

-Знам, че няма да го направиш! Няма смисъл да го правиш! Ако искаше да кажеш на баща ми вече щеше да си го направила! Но сега е много по-различно, Грейс! Вече съм по-голям и той ме мисли за по-отговорен. Не искам да го разочаровам както преди. Ще си мълчиш и всичко ще бъде наред....

-Няма да си мълча, Матю! Става въпрос за моето дете! Не искам да го загубя напълно! Остава ми съвсем малко време за да имам възможността да си го върна. Моля те, помогни ми да си върнем детенцето. Наистина ли мнението на баща ти е по-важно от него?

-Не става дума само за баща ми! Грейс, мисля че това ще е най-добре и за двама ни. Това дете... Прекалено рано е за да ставаме родители.

-Да беше мислил, преди да спиш с мен и да си тръгваш! - извиках му ядосана.

-От къде да знам, че ще стане така!? Бяхме пияни, помниш ли?

-Това не е оправдание!

-Напротив! Не мислех за нищо, единственото, което исках е да те докосна и го направих! Не знаех какво правя! Беше грешка.

-Ти си моята грешка, Матю! Още тогава не трябваше да ти се доверявам! - казах, гледайки го в очите. Щом той може да ме нарича грешка и аз мога. Колкото и да ме болеше от думите, които  изричаше, все още ми пукаше как ли се чувства той. Може би е глупаво, след всичко което преживях все още да изпитвам същото, но не зависи от мен.

-Добре,хайде! Върви и им кажи! - каза, Матю връщайки се на мястото си. Ще го направя. Обърнах се и излязох от стаята си, но сякаш нещо в мен се разби, виждайки майка ми и Рафа пред стаята ми, гледайки невярващо. Те знаят. Виждах червените очи на майка си и това ме довършва.

-М-мамо... - понечих да кажа нещо, но бях спряна от ръката ѝ, която се стовари върху бузата ми. Ударът не заболя толкова, колкото погледът ѝ.

-Не мога да повярвам! На това ли те научих? Толкова усилия положих за да те направя човек, а ти с това ли ми се отплащаш?! Бях толкова разочарована от себе си за това, че ми нямаш достатъчно доверие за ми споделиш, а ти защо си мълчала?! Защото си се хвърлила в леглото, не на кого да е, а на собственият ти брат! - извика тя.

-Матю! - извика Рафа преди да влезе в стаята ми рязко. Матю се изправи от леглото ми, поглеждайки го странно, преди юмрукът на баща му да го засегне. - Какво си мислеше, че правиш?! Никога до сега не съм бил по-унижен от теб! От всички момичета на света ти избра точно сестра си! Колко ниско трябваше да паднеш!?

-Грейс е моя доведена сестра! Не ми е никаква! Бяхме пияни и не знаехме какво правим, знам че беше най-глупавата и голяма грешка в живота ми, но я направих не трезвен.! - каза тихо той макар че го чух. Винаги съм била грешка за Матю. Не е изпитвал нищо към мен, освен огорчение, че го е направил. Никога няма да бъда  нещо повече за него от една грешка.