STEPBROTHER

19

-Какво искаш да правиш в бъдеще?-попита ме Матю, пъхайки вилицата си със спагети в устата си.

-Какво имаш в предвид?

-След гимназията.. Какво смяташ да правиш? - до уточни той.

-Не съм се замисляла. - повдигнах рамене, осмисляйки въпроса му. - Може би ще започна работа в някоя издателска къща... Не знам.

-Издателска къща? - кимнах. - Не знаех, че пишеш.

-Никой не знае! - отвърнах му.

-А защо казваш точно на мен? - попита учуден.

-Само ти ме попита.

-Не си ли казвала на Наш? - поклатих отрицателно глава, избягвайки темата за бившия си. - Той никога ли не се е интересувал от теб?

-Защо мислиш, че не се е интересувал от мен?! - попитах заядливо. Сякаш е толкова странно някой да го е грижа за мен. Нещо не реално ли е някой да се интересува от мен?

-Грейси, вие скъсахте преди около седмица, а едва на следващия ден го видя с бившата му! Съмнява се в теб, това значи че ти няма доверие, а на всичкото отгоре и не се интересува от интересите ти!

-Добре, разбрах че не ти се вярва, че някой може да се интересува от мен! - прекъснах го, изправяйки се от стола си.

-Нямах това в предвид! - извика след като се качих в стаята си. Очите ми се насълзиха. Защо ме заболя толкова много? Защо това, че бях толкова самотна ми пречише да живея, след като той се появи в живота ми? Защо трябваше да се хващам на игрите му?

Чух почукване на вратата и избърсах сълзите си, казвайки на човека да влезе.

-Не исках да те обидя! Нито да те карам да си мислиш, че те опреквам или никой не те харесва. Аз те харесвам! Ти си много забавна, красива, гледаш да мислиш от положителната страна на нещата и рядко, но все пак се случва да си мила! - извини се, карайки ме да се засмея. Този човек винаги ще ме кара да се усмихвам, когато съм на ръба да заплача.

-Благодаря, Матю... И ти не си чак толкова дразнещ понякога. - подразних го. Забелязах усмивката му, но се опита да я скрие, правейки се на засегнат.

-Може ли да спя тук? - попита изведнъж.

-Защо?

-Не знам. - повдигна рамене, сякаш премисляйки за отговора си. - Когато спя в стаята ти ми е някак по-спокойно, знам че не съм сам. Искам да кажа, че няма какво да правя сам в стаята си.

-Имам предложение! Защо не спиш? Така няма да мислиш какво да правиш! - подразних го още.

-Стига, Грейси! А ти какво ще правиш без мен? Как ще заспиш?

-Ще го преживея! - засмях се, докато Матю, поставяше главата си върху краката ми. Усмихнах се и започнах да прокарва ръце през косата му. Харесваше ми компанията му, признавам си. Повече от колкото на всеки друг. Чувствах се сякаш мога да му споделя проблемите си, а той ще ми помогне.... Жалко, че винаги проблема ми беше той...