37

1.7K 81 34
                                    


Помагах на майка си с приготвянето на вечерята, когато ми каза да занеса нови чаршафи в стаята на "влюбените". Най-малко исках да бъда точно там, но трябваше да отида. Взех чаршафите и тръгнах към стаята на Матю, която беше отворена. Тъкмо щях да почукам, когато ги видях. Тя беше седнала в скута му и го целуваше, докато той ѝ отвръщаше. Отдръпнах се назад и се скрих зад стената. Исках да избягам от тук, но повече от всичко исках онази да се разкара от него.

-Матю.. - извиках, правейки се, че едва сега идвам и влязох в стаята му, когато онази вече не бе върху него. - Извинявам се, нали не прекъсвам нещо? - попитах, правейки се на притеснена.

-Грейс, ела за малко. - каза Матю, хващайки ме за лакътя, докато влизахме в стаята ми. - Какво правиш? - попита шепнешком.

-Не разбирам за какво говориш.-отвърнах объркана.

-Не се прави на невинна, видях те, когато влезе в стаята ми,а след това се направи, че едва сега идваш за да я накараш да се отдръпне от мен.

-Така ти се иска на теб! - отвърнах злобно. Не стига, че докара онази в къщи, а на всичко отгоре се държи като кретен.

-Сега ще кажеш, че и тази сутрин не подслушва, докато разговарях с Кара, нали? - усмихна се дразнещо.

-Отново не знам за какво говориш! - озъбих се на среща му.

-Виж, Грейс не знам какво искаш да направя! Даде детето ни за осиновяване, без да ми кажеш, че то изобщо съществува! Безсилен съм! Извиних ти се, макар ти трябваше да го направиш за това, че отне детето от баща му...

-В момента говориш глупости! Това дете няма нищо общо с теб! Дори да не го бях... - спрях за да си поема въздух. Само аз ли говорех толкова трудно за този болезнен спомен! -... дала за осиновяване. Ти отново нямаше да бъдеш негов баща! Защото си страхливец, Матю! Никога няма да си признаеш за детето на баща ти, нито някога ще искаш той да разбере! Страх те е да не го разочароваш и обвиняваш мен, но не разбираш, че аз не казах нищо на майка си заради теб, дори да изгубих доверието и детето си по този начин!

-Аз не мога да оправя случилото се, Грейс! Нека бъдем поне приятели.

-Искаш да забравя всичко, просто така! - възкликнах удивена от наглостта му.

-Не искам да го забравиш, а да продължиш напред.! Моля те, Грейс! Нека бъдем поне приятели! - Не издържах на думите му, които ме нараниха за пореден път и отворих вратата на стаята си, правейки опит да се усмихна.

-Спокойно, Матю! Вече няма да ви притеснявам! - казах, така че онази да ни чуе. Той излезе от стаята ми, гледайки ме тъжно и се върна при приятелката си. Тъкмо щях да се затворя в стаята си и да плача отново, когато онази се обади.

-Не, няма проблем, Грейси! Не го слушай. Искам да си поговорим по женски, нещо против?

-.. Не. - казах макар да имах много в против. Тя се изправи от леглото на Матю и дойде в стаята ми. Седнах на леглото, чакайки да каже нещо, но не очаквах това.

-Стой далеч от, Матю!

-Какво?-погледнах я шокирано.

-Знам какво си му причинила и как си го наранила! Той тъкмо се съвзе! Не съсипвай  живота му, отново и стой далеч, защото в противен случай, аз ще съсипя твоя! - каза и излезе от стаята ми.

STEPBROTHER Where stories live. Discover now