Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Не мога да повярвам, че това е озни Матю. Същият Матю, който искаше да спи в стаята ми, защото не искаше да бъде сам? Аз, преживях какво ли не заради него, а той ми отвръща с това!? Излязох от стаята си бясна за да го спра и да отвърна на поредният удар нанесен върху сърцето ми, но се блъснах в някого и залитнах назад. Мислех, че ще падна, но точно тогава нечий ръце се обвиха около кръста ми, спасявайки ме.
-Здравей! Добре ли си? - кимнах положително и се се отделих от него. Беше момче с руса коса. - Ти си Грейс, нали?
-Да, а ти си? - попитах го директно.
-Аз съм Джак. Радвам се, че се запознахме. Видях те с Дерек. Изглеждате точно като брат и сестра. - усмихнах се мило, продължавайки да се оглеждам за онзи идиот. - Търсиш ли някого?
-Какво? Не, не търся никого. - излъгах го и погледнах в очите му. - Джак, нали? - Той кимна, усмихвайки ми се. - Ти си роднина на Рафа, нали?
-Точно така, красавице. - отвърна, показвайки белите си зъби. - Искаш ли да пийнем нещо?
-Аз, не пия. Благодаря. - отговорих мило.
-Тогава ще те черпя по един ябълков сок? Няма да ми откажеш, нали?
-Не бих могла. - засмях се и отидохме в кухнята. Джак беше много забавен и през цялото време ме разсмиваше. Напомняше ми за Матю преди. Но всичко се оказа лъжа. Дали и Джак играе роля? Накрая ме попита дали бих искала да изляза с него и естествено, че приех. Не мога да се съмнявам във всеки цял живот.
-Не ме разбирай погрешно, но трябва да знам....Ти нямаш приятел, нали? - кимнах леко. - Чух, че си била гадже с Матю...
-Това не е вярно... - отрекох бързо. - Аз и Матю сме брат и сестра. Няма нищо повече. - колкото и да исках да променя това не можех. Вече няма смисъл да летя в облаците, че това е възможно. Че е възможно той да изпитва нещо към мен. Просто поредните глупави лъжи, които си повтарях последните седем години. Още от както стъпи в глупавата гимназия.
-Знаех си... Тоест и аз мислех така все пак... Дори да сте били гаджета да те зареже би било най-голямата глупост на света. - изказа се Джак.
-Може ли да не говорим за това. Той кимна и ми се усмихна още веднъж. Тъкмо, когато го попитах дали не крие някоя приятелка, Матю влезе в кухнята следван от негови приятелки. Вероятно някакви братовчедки. Застанаха срещу нас с Джак и започнаха да се смеят на думите на Матю, сякаш бяха най-смешното нещо на света.
-Грейс! Ела тук, ти и Матю! - погледнах към Матю, който бе забил погледа си в мен и го подминах, заставайки до майка си. - Искам да ви снимам с Дерек. - каза тя и застана срещу нас тримата. Нямах избор и хванах Дерек за ръка като от другата му страна беше Матю. - Грейс, приближете се с Мат.!
Точно там беше проблема. Не мислех, че ще успея да се доближа по-близо до него,но за него явно не бе проблем, тъй като ме придърпа максимално близо до тялото си и вдигна Дерек с едната си ръка, докато поставяше другата на кръста ми. Чувствах се неловко. Той се усмихваше на това колко жалка изглеждам, докато аз бях такава в ръцете му.
-Само за снимката, сестричке! Не искам да си мислиш друго. - прошепна в ухото ми, карайки ме да го погледна. Това не е моят Матю. Не, че той някога е бил мой...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
