Second Chance

Глава 2

Кейси

Краят на работният ден.

Любимото ми време от денят.

Защото знам, че и този шибан ден е минал и ще мога да се прибера и да си почина и да обърна внимание на моето малко сладко кученце,което цел ден седи само и чака да се прибера.

Свалих престилката си и въздъхнах с облекчение.

Трябва да си намеря друга работа, защото тази е ужасна.

Но от една година търся работа, но не намирам нищо по-добро, което значи, че ще стоя тук, докато не излезе нещо по-добро.

Днес беше мрачно и сигурно щеше да вали, нищо необичайно времето в Торонто винаги е такова.

Разбира се, аз не си носех чадър което значи, че сто процента ще вали.

Не искам пак да се прибирам подгизнала.

Както винаги в петък беше лудница и всички бързаха дори повечето не гледаха къде ходят и се случваше да ме бутнат или да се блъснат в мен.

Наистина за къде бързат толкова?

Не могат ли да бъдат малко по-внимателни?

Нечия ръка хвана моята при което веднага настръхнах.

-Здравей. - каза познат мъжки глас.

Той.

Обърнах се в посока на гласа и го видях.

Както сутринта и изглеждаше невероятно.

-Здравей. - измърморих.

Защо съм толкова нервна, когато говоря с някого?

-Изглеждаш прекрасно.

Да,бе.

След работа надали съм прекрасна.

-Б-благодаря. И чао.

-Чакай. -хвана отново ръката ми.

-Какво?

-Размисли ли?

-За кое?

-Да излезеш с мен.

-Да.

-Съгласна си?

-Не.

-Аз си мислих, че си размислила.

-Грешно си мислил.

-Добре, поне ще ми позволиш да те закарам? - попита и се усмихна

-Не.

-Защо постоянно ми отказваш?

-Защото си непознат. И не искам да ме караш до вкъщи.