Second Chance

Глава 29

Осем месеца по-късно

Кейси

Събудих се и първото нещо, което правя е да видя моето малко бебче.

Приближих се до креватчето, но то беше празно.

-Лекси! - извиках и излязох от стаята и отидох в нейната.

Тя седеше в леглото и си играеше с бебето.

-Престани да го взимаш, докато спя. - казах и тя го гушна.

-Какво толкова, нали е с мен? Какво си мислиш, че сам е излязъл от креватчето?

-Не знам. Не го прави повече. Сега ми го върни. - казах и тя кимна отрицателно. - Лекси, върни ми синът!

Много е досадна.

-Момичета, защо се карате? - чух гласът на леля.

-Тя не иска да ми върне Никълъс. - каза и се нацупих

-Той постоянно е при теб!

-Да, но е мой син!

-Но е и мой племенник.

-Момичета, разберете се сами вече не сте на десет. - каза спокойно леля и излезе от стаята

-Хайде дай ми го. - казах

Тя ми го даде и аз го взех.

Най-после.

-Леля е много досадна, нали? - попитах го и той се изплези.

-Майка му също е досадна. - каза Лекси

Чу се звънеца и Лекси веднага скочи от леглото.

-Отивам да отворя! - извика и излезе от стаята

Върнах се в моята стая и оставих Никълъс в креватчето.

Моят малък сладур.

-Сигурно вече си ял. Леля ти винаги ми отнема възможността аз да те нахраня сутрин. - казах и погалих главата му.

Да сега вместо да се карам с онзи олигуфрен.

Всяка сутрин се карам със сестра си, която е идиотка.

Леля вече не ни обръща внимание, когато се караме за нашите глупости.

Но да се върнем в началото.

Преди години дойдох да живея тук.

Бях бременна в третата седмица и все още свиквах с тази мисъл.

Плаках много.

Адски много.

Пред първите няколко месеца плаках по цял ден.