Second Chance

Глава 11

Кейси

Събудих се от непрестанното звънене и блъскане.

Кой идиот ще блъска по вратата в събота и то в осем сутринта.

Станах от леглото и отидох да отворя.

Пред мен стоеше Тайлър със букет цветя.

Да не би да сънувам някой кошмар?

-Здравей, скъпа. - каза

Аз не казах нищо.

Защо е тук?

Нали не иска да е с мен?

Сигурно някоя курва не му е пуснала и сега идва тук, но ще си гледа работата. Глупак.

-Тези цветя са за теб. Знам, че харесваш рози.

Взех букета без да казвам нищо отново.

Така е наистина харесвам рози.

Но едни цветя не оправят нещата.

-Какво искаш? - попитах

-Да те видя. Липсваш ми.

-Добре, видя ме. Знаеш къде е пътя на обратно.

-Чакай, дойдох да се извиня. Не трябваше да постъпвам така с теб.

-Прав си не трябваше.

-Ти си прекрасна. Беше глупаво да те зарязвам.

-Тогава, защо го направи?

-Защото съм глупак.

-Да такъв си.

-Защо не се съберем?

-Защото не искам. - казах и скръстих ръцете си.

Тайлър

Мислих, че когато ме види ще поиска отново да сме заедно.

Но трябва да се постарая повече.

-Скъпа, знам че си наранена. Но не съм спирал да мисля. Не искам да те наранявам.

-Съмнявам се. Миналата седмица, когато отидох да си взема нещата те видях да се целуваш с някаква курва. Ти ме видя, но продължи да я целуваш.

-Така е, но тя не значи нищо за мен.

-Както аз. Аз също не знача нищо за теб. Аз просто поредната с която си игра. Както правиш със всичките си секретарки.

Шибан Джейсън.

Защо й е казал?

Кой знае колко неща й е казал за мен?

-Да, но ти си специална.

-Да аз съм специална. И със сигурност ще намеря някой, който да ме обича, но няма да си този човек ти. Казвам човек не мъж, защото ти не си мъж, а срам за мъжкия род.