Second Chance

Глава 15

Кейси

Избутах го и му ударих шамар.

Защо ме целува?

-Не ме целувай, сякаш нищо не се случило! - изсъсках

-Нали ти харесваше, когато те целувах?

Аз го ударих отново.

-Това, защо беше? - попита

-Защото просто исках да те ударя.

-А, добре. Помислих, че пак съм направил нещо.

-Да направил си! Винаги правиш нещо! Защо не ме оставиш намира?!

-Защото не искам.

-Аз пък искам. Много си странен първо ми досаждаше да изляза с теб, после ме лъжеше, че си различен, но накрая ме заряза, защото не искаш да се обвържеш, а сега ми казваш, че искаш да си с мен!

-Да точно така.

-Не искам да те виждам! Не искам да ми говориш повече!

-Няма да стане.

Ако го убия и хвърля в шахтата на асансьора?

В компанията има твърде много хора все някой ще забележи, че го няма.

-Реши ли дали искаш да дойдеш с мен на конференцията? - попита

-Не, няма да дойда с теб. Никъде не искам да ходя с теб.

-Защо? Не, не ми отговаряй сигурно пак ще започнеш да викаш.

-Не искам да ходя с теб, защото си глупак.

-Това го знам. Значи е дойдеш с мен?

-Да.

-Наистина ли?

-Не.

-Ужасна си. Аз те каня на почивка, а ти само се мръщиш. Държиш се, като някое дете.

-Аз се държа, като дете? А, ти? Ти се държиш, като разгонен
тийнейджър.

-А,ти като бебе, което само плаче.

-Аз съм чувствителна! И не плача, само понякога.

-Кога плака за последно.

-Беше много отдавна....вчера под душа.

-Видя ли?

-Да, но съм плакала главно, заради теб! Защото си тъп задник!

-Не съм задник!

-Господи! Не те понасям!

Няма ли нормални мъже?

Защо ми се падна такъв идиот?

Вратите на шибания асансьор се отвориха и излязох.