Глава 8

2K 90 23
                                    

Кейси

Вчера беше наистина прекрасно.

Не мога да повярвам, че го направих.

От толкова време не бях правила секс, че имах чувството, че бях забравила как се прави, но Тайлър ми припомни.

Той е прекрасен.

И се убеждавам в това всеки ден.

И не съжалявам, че направихме тази крачка.

Може би най-после срещнах правилния човек.

Чух шум и отворих очи.

Видях Тайлър, който се обличаше.

Защо не ме е събудил?

И защо си тръгва?

Без да ми каже.

-Колко е часът? - попитах

-Шест сутринта.

-Защо не ме събуди?

-Защото е рано.

-Тръгваш ли си?

-Да.

-Защо? Мислих, че ще останеш с мен.

-Не мога. Имам работа.

-После ще ми се обадиш ли?

-Не знам, ще видя.

-Добре. Чао.

Той ме погледна за момент, след което излезе.

Какво беше това?

Защо е искал да си тръгне преди да се събудя?

Сигурно си има обяснение.

Имал е работа и не е искал да ме притеснява.

Надявам се да е така.

Сигурно после ще се видим.

Надявам се.

Ами, ако не ми се обади повече?

Не, сигурно ще ми се обади.

Просто в момента съм разстроена.

Минаха два часа в които се опитвах да заспя отново, но така и не ме хвана сънят.

Станах от леглото и отидох да си взема душ.

Най-добре мисля под душа.

Но в момента мисля само за Тайлър.

Ами, ако и той ме е използвал, като всичко останали?

Но той е толкова мил с мен. Не вярвам да се е преструвал само, за да ме вкара в леглото.

Сигурно се притеснявам напразно.



От два дни се опитвах да се свържа със Тайлър, но той не ми вдигаше телефона. Нито отговаряше на съобщенията ми.

Почуках на вратата, след което влязох.

Тайлър седеше и гледаше някакви документи.

-Здравей. - казах

-Какво искаш, Кейси? - попита със студен тон.

-Исках да поговорим.

-Слушам те.

-От два дни ти звъня, но ти не ми вдигаш. Има ли някаква причина, заради която не искаш да говориш със мен? - попитах

-Кейси, може би трябваше да ти кажа по-рано.

-Да ми кажеш какво?

-Аз не искам да имам нищо със теб.

-Какво? Но нали много ти харесвах? И бях специална.

-Да, беше специална и все още си, но не мога да бъда с теб.

-Но, защо?

-Защото обвързването не е за мен.

-Значи си ме използвал само?

-Миналия ден беше много хубаво. Ти си прекрасна жена, но всичко приключи. Сигурен съм, че ще намериш някой който да те обича. Но няма да съм аз този човек. Защото аз не се влюбвам.

Той може да не се влюбва.

Но аз се бях влюбила...в него.

Защо винаги такава става?

Когато се влюбя в мъж после той ме зарязва.

Никога не искат да се обвързват. Това между нас е било прекрасно. Аз съм прекрасна жена и ще намеря някой друг, който да ме обича.

Но никога не намирам такъв който да ме обича.

-Добре. Няма проблем. Вече съм чувала всичко това. Но си прав ще си намеря друг, който също ще ме прави на глупачка. Но аз съм си една глупачка, която се доверява на мъжете.

-Кейси,съжалявам...

-Винаги съжалявате. Но съм свикнала няма проблем. - казах тихо

Натиснах дръжката на вратата и се обърнах към него.

-Днес не се чувствам добре и мисля да си ходя. Също така утре няма да идвам на работа, също и вдругиден, както и никога повече. Довиждане. - казах и излязох.

След като излязох се разплаках.

Защо съм толкова глупава?!

Винаги става така.

Получават каквото искат, след което ме зарязват. Защото не искат сериозна връзка.

Никога не искат.

Един път не попаднах на свестен мъж.

Но мислих, че Тайлър не е такъв.

Наистина си го мислих.

Е, добре.

Той е просто поредният, който си игра с мен.

Но няма проблем.

Животът продължава.











Какво мислите за главата?😁❤️❤️

 Second Chance Where stories live. Discover now