Глава 10

2K 87 24
                                    

Кейси

Мразя го.

Той е шибан курвар.

А, аз глупачката плачех, заради него.

Докато той е чукал всичките си колежки.

Чувствам се ужасно глупаво, след като дойдох тук.

Знаех си, че не трябва да идвам.

Слязох от асансьора и бързо излязох от тази шибана сграда.

Мразя мъжете.

-Кейси!

Обърнах се и видях Джейсън.

-Какво? - попитах и изтрих отново потеклите ми сълзи.

-Забрави си телефона.

-Благодаря. - казах и взех телефона от ръцете му.

-Добре ли си?

-Не. Чувствам се ужасно.

-Не се разстройвай, заради него, той си е такъв.

-Знам. Тоест вече знам. Но все пак боли. Много. Защото на него изобщо не му пука за мен. На никой не му пука.

-Съмнявам се, че на никой не му пука за теб.

-Но е вярно. Толкова ли е трудно да се намеря мъж, който да си струва? Защото до сега всеки мъж, с който съм била ме е използватл, след което ме зарязва. Сигурно и ти си същия задник.

-Благодаря.

-Не искам да те обидя, просто съм разстроена.

-Разбирам.

Съмнявам се да разбира.

Никой не ме разбира.

Омръзна ми постоянно да ме зарязват, заради други жени.

Разбирам, че не съм прекрасна или чак толкова красива, но външния вид не е всичко.

-Не, не разбираш. Никой не разбира. Сигурно си мислиш, че съм поредната малка глупачка, която плаче, защото някакъв глупак е зарязал. Но е така, само че ме зарязват за пореден път. Сигурно ще има и още пъти в които ще ме правят на глупачка, защото се доверявам на глупаци.

-Съжалявам.

-Няма за какво да ми се извиняваш. Ти не си виновен за нищо. Извинявай, че те занимавам с тези глупости. Теб надали те интересуват проблемите ми.

-Няма проблем, наистина. Ако искаш може да отидем накъде и да ми разкажеш.

-Добре.

 Second Chance Where stories live. Discover now