Second Chance

Глава 3

Кейси

Звука на алармата ме събуди и станах от леглото, но веднага се върнах, когато се сетих че е събота, което значи, че ще спя до следобед.

Усетих нещо върху гърдите ми и отворих очи.

Това куче, защо постоянно има навика да се качва върху мен.

-Здравей, мъник. - казах и го погалих.

По играх си малко с него, след което станах от леглото и отидох в банята.

Взех си бърз душ и отидох пред гардероба.

Извадих черен клин и бяла тениска и ги облякох.

Направих си кафе, седнах на дивана и пуснах телевизора.

Видях Роки, който се качи на дивана при мен и се настани в скута ми.

Превключвах каналите в опит да намеря нещо интересно, но така и не намерих затова просто оставих някакво скучно предаване.

Изпих кафето си, след което отидох пред огледалото. Вързах косата си на опашка и взех якето си и взех каишката на Роки.

След като най-после успях да му сложа каишката след неговите опити да не го направя излязохме.

Това куче трябва ли да е толкова упорито?

Всеки път ми отнема цяла вечност да му сложа проклетата каишка и да го изкарам от вкъщи, а след това едва го прибирам, защото той не иска.

След едно часова разходка в парка и след като една жена ми се скара, че кучето ми лае по нейното,което приличаше на гущер не на куче, най-после седнах на една пейка, за да си почина.

За моя радост днес времето беше хубаво и се опитвам да се насладя на хубавото време заедно с моето сладко кученце...което току-що се изходи на пътечката.

Няма да чистя това, колкото и онази старица на съседната пейка да ме гледа на криво.

-Значи имаме време да се размотаваш, но не и да излезеш с мен? - каза познат глас и отворих очите си и го видях.

Беше доста по-близо отколкото бих искала да бъде.

-Ти следиш ли ме? - попитах го

-Не, минавах и те видях. Е, какво правиш тук?

-Разхождам кучето си. А и не съм длъжна да ти давам обяснения.

-Разхождаш кучето си? Аз не виждам куче.

По дяволите!