Second Chance

Глава 31

Пет месеца по-късно

Кейси

Минаха пет месеца.

Тайлър наистина ми показа, че се е променил. Сближи се с малкия. Обръща повече внимание на връзката ни.

И най-важното не е спал с никоя.

Дори аз не мога да повярвам,но е факт.

В началото изобщо не вярвах, че нещо ще бъде различно.

Мислех си, че той както преди ще ме убеди да се съберем и после ще изчука друга, но не го направи.

Вече ми казва всичко, казва ми повече отколкото искам да знам, но важното е, че е честен.

Дори след всичко това все още не мога да повярвам, че той наистина не е, такъв какъвто беше преди.

Все още имам чувството, че е старият Тайлър, но не е.

Вече дори няма за какво да се караме.

Той не прави нищо.

Свикнала съм той да прави нещо, след което аз да се ядосвам и да му вдигам скандал.

А, сега дори нямам поводи за скандали.

Дори за рождения ми ден не закъсня.

Дойде и си прекарахме добре.

Нещата вървят толкова добре, че не е за вярване. Сега живеем заедно.

Той предложи да живеем заедно.

Всичко е толкова странно.

Влязох в кухнята и видях Тайлър, който готвеше.

Той прави вечеря.

-Какво? - попита, докато режеше зеленчуците.

-Ти правиш вечеря?

-Да.

-Какво си направил?

-Нищо.

-Тогава, защо правиш вечеря? Да не си спал със секретарката, не сигурно със съседката. Или по-лошо? Да не си гей?

-Господи! Да гей съм, според теб гей ли съм? Правя вечеря какво толкова?

-Ти никога не си ми правил вечеря.

-Но сега правя.

-И не си направил нищо?

-Трябва ли да съм направил нещо?

-Да.

-Жалко, защото не съм.

-Толкова е странно.

-Кое?

-Всичко. Не съм свикнала да си такъв. Свикнала съм да се държиш, като задник на който не му пука за нищо. А, сега си мил и се грижиш за мен и Никълъс. А, дори не си спал с друга.

-Защо да спя с други, като си имам теб. Ти си най-прекрасната жена.

-Не говори така, защото ме плашиш.

-Добре, тогава си най-ужасната.

-Говоря сериозно. Толкова си странен. Къде отиде онзи Тайлър, който мислеше само да легне с някоя.

-Няма го. Сега е тук досадника, който те обича.

-Обичам този досадник, но въпреки това е странно.

-Странно е, че те обичам?

-Да. И това, че сме заедно от пет месеца и нищо не е станало. Просто не мога да свикна.

-Свиквай. Не е чак толкова странно. Аз съм щастлив, че не се караме и че всичко е спокойно. Но съм най-щастлив от факта, че си тук с мен. Обичам те.

-И аз те обичам. - усмихнах се и той ме целуна.

Преди две години, когато го видях в онова кафе не бих предложила, че един ден ще имам дете от този мъж и че сега ще живеем заедно.

Не мислех, че имаме някакво бъдеще още, когато ме заряза първият път.

Мислех, че е просто поредният, но сега оказа, че не е.

Преминах през много, заради него и доста от моментите съжалявах за всичко, но в момента не съжалявам за абсолютно мишо.

Но най-вече не съжалявам, че дадох втори шанс на любовта.

Край!

Това беше краят на историята. Благодаря за цялата подкрепа и на всички, които следяха историята с интерес!❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️