Глава 18

1.7K 90 42
                                    

Тайлър

-Ако тя попита къде си, какво да и кажа? - попита Джейсън

-Не знам. Измисли нещо. Но не и казвай, че ще съм с Аманда.

-Ти сериозно ли ще прекараш денят с нея при положение, че тъкмо се оправихте с Кейси? Ще оплескаш нещата отново и тя щете прати по дяволите.

-Не, няма. Защо няма да разбере. И ти няма да и казваш абсолютно нищо. Няма да ме има само един ден.

-Не те разбирам. Кейси е прекрасно момиче, защо я нараняваш? Мислих, че държиш на нея.

-Държа на нея, но това не пречи да си живея, както преди.

-Щом искаш да си с други жени, защо лъжеш момичето по този начин и не я зарежеш. По-добре да и разбиеш сърцето сега докато не е станало твърде късно.

-Трябва ли да си толкова драматичен. Гледай си работата.

-Аз си я гледам.

-Да и за това позволяваш на онази кучка да ти трови живота.

-Не ми трови живота, аз я обичам.

-Добре. Щом казваш.

-Любовта значи да правиш компромиси. Но ти не знаеш какво е любов.

-Ти също.

Защо трябва води такива речи всеки път?

Много е досаден.

Това, че жена му не му дава да диша не е мой проблем.

-Трябва да се вземеш в ръце. Кейси ще разбере какво правиш. Тя не заслужава това. Но ти заслужаваш тя да разбере и да те зареже. И да си намери друг и да страдаш.

-Звучиш, като онази кучка. Промила ти е мозъка.

-Разкарай се.

-Добре и не казвай нищо на Кейси.

-Добре.

Колко е досаден.

Кейси няма да разбере.

Кейси

Мислих, че Тайлър отново ще се държи, както преди, но не го направи.

Прекарваме повече време заедно и може би той се е променил.

Това ме прави щастлива, защото съм сгрешила за него и не е такъв какъвто си мислех.

Но се по дразних, когато го видях да говори с онази.

Може би не трябва да си взимам прибързано заключение за нещата.

Сигурно няма нищо между тях и само си въобразявам, той обеща, че няма да ме нарани.

От вчера не се бях виждал със Тайлър.

Не знам, защо но имам лошо предчувствие, както винаги.

-Джейсън. Знаеш ли къде е Тайлър? - попитах и той ме погледна.

-Тайлър? Кой Тайлър? - попита

-Познаваме един Тайлър. Поне аз. Къде е? Защо днес не е на работа? Не ми вдига и телефона ми. Знаеш ли нещо?

-Не.

-Добре. Тогава няма да си тръгна, докато не ми кажеш. Защото знам, че знаеш къде е?

-Не, не знам. Но може и да знам.

-Знам, че знаеш. Казвай.

-Не.

-Защо? Нали бяхме приятели, защо не искаш да ми кажеш?

-Приятели сме, но няма да ти кажа нищо.

-Защото?

-Защото...и аз не знам. Защо да му помагам, той си го заслужава?

Погледнах го объркано.

-Какво?

-Той е в една негова вила. Но не ти препоръчвам да ходиш там.

-Защо?

-Защото...не мога да ти кажа повече.

-Дай ми адреса.

-Не.

-Джейсън. - казах и го дръпнах за вратовръзката.

-Това е недопустимо поведение. - каза и го погледнах тъпо

-Ако не ми кажеш къде е ще пострадаш преди него. - казах и го погледнах заплашително.

-Знаеш ли ще ти кажа. Мисля, че си спомних къде е.

-Много добре.

Той ми даде бележка с адреса и се усмихнах.

-Благодаря. Ти си слънце. - казах целунах бузата му.

-Благодаря, ти също. Предполагам, че след като се видиш с Тайлър няма да си в състояние да работиш, за това можеш да си починеш няколко дни.

-Значи със сигурност е направил нещо.

-Не знам. Надявам се да не е.

Значи е.


До преди час бях убедена, че Тайлър се е променил, а сега отново имам съмнения.

Натиснах звънеца и за чаках да ми отвори.

Дано не е това, което си мисля.

Вратата се отвори и от вътре се показа секретарката на Тайлър, която носеше само ризата му и ме гледаше със усмивка.

Джейсън беше прав, че няма да се чувствам добре, след като дойда тук.









Честита 2020!❤️❤️❤️

Какво мислите, че ще направи Кейси?🤔❤️

 Second Chance Where stories live. Discover now