Омраза от пръв поглед

10 глава

Стоях на ръба на един небостъргач. Опитвах се да се отдалеча, но не можех. Краката ми бяха като залепнали. Гледах надолу и се ужасявах при гледката. Внезапен порив на вятъра ме разклати, следващият ме запрати отвъд ръба. Пищях. Сълзи се стичаха по лицето ми, дъхът ми сякаш бе спрял.

Падах към сигурна смърт и не можех да направя каквото и да е. Оставаха около три метра до сблъсъка, а аз се движех с бясна скорост.

Извиках силно и ...

Се събудих.

Изпищях силно и може би съм събудила половината хотел, но никой не дотича. Само Кийт се изправи в седнало положение и ме погледна сънено.

Лоцето ми бе влажно, а очите ми подпухнали.

- Хей! Кошмар ли сънува?

Кимнах, а той се отви и ме подкани с глава да ледна при него. Станах от леглото си, в началото несигурно, но веднага щом стъпих върху непокрития с килим под, се затичах и скочих до него.

Кийт се усмихна , зави ни и ме прегърна. Той бе толкова топъл. Опрях гръб в гърсите му, а той преметна ръката си през кръста ми. Тя хем беше тежка, хем ми беше приятно да усещам тази тежест. Почувствах се уютно и заспах.

                                      ***

На сутринта се събудих, но него го нямаше, а аз толкова много исках да е до мен... да ме погледне в очите, да ми се усмихне с онази негова сдържана и свенлива усмивка, която също така е толкова самоуверена и нежна и ... Опа! Май се отнесох! Извинете!

Та, ми сълта ми беше, че ако го видех да мисе усмихва щях да му призная, че всъщност го харесвам.

Но него го нямаше.

Станах. Огледах се, но не го видях никъде. Видях Ками да играе на " My Talking Angela" на телефона си.

- Добро утро! - поздравих я аз.

- Добро и на теб! - усмихна се Ками, но не вдигна глава от екрана. - Трябва да слизаме на закуска. Всички вече са долу.

- Добре,  да вървим.

Слязохме долу, като преди това  се облякох една блуза с дълъг ръкав и черни кожени панталони.

В трапезарията всички вече се хранеха. След като си взех една чиния пълна с мини-палачинки, се огледах за места. Забелязах едно до момиче от "в" клас, което не понасях, и едно през две места от Кийт. Решено беше!