Омраза от пръв поглед

12 глава

- Здравей, красавице! - усмихна се в отговор сянката.

- Какво правиш тук? - попитах шепнешком, като не свалях усмивката от лицето си.

- Ами, и моят клас е тук, на екскурзия и веднага щом те видях по коридора в онази инвалидна количка, изпитах нужда да те видя.

О, колко мило! Това бе Даниел, мой много добър приятел, с който бяхме гаджета за два дни, но скъсахме заради разтоянието. Не знам дали има чувства към него, но не спирам да го сънувам. И винаги му казвам: "Искам теб!". Страшно е объркващо!

Дали и той изпитва нещо?

- Ела, не стой прав! - подканих го аз.

Той се доближи до леглото ми и седна на края му, като докосваше леко бедрото ми с неговото.

Дори през чаршафа можех да усетя топлината, която излъчваше. Тя се просмука в мен и започна да се разстила по протежение на тялото ми. Усетих как се изчервявам. Добре, че беше тъмно и не ме е видял. Дано!

- От кога си тук? - наруших мълчанието аз.

Даниел се бе втренчил в мен, така сякаш щях да му избягам. Въпреки, че с този глезен дори не мога да си стоя на краката...

- Пристигнахме преди два дни. - прошепна той.

- Така ли?! - изненадах се аз и си спомних за случката в столовата, където Кийт ме поля с ягодовия шейк. Изпитах гняв и срам. Дано не ме беше видял! - Как не сме се засякли до сега?

Дани се усмина.

- Е, явно сме били много заети. Аз обикалях из клубовете с приятели, а ти се катереше по мокри стени. Как не сме се засекли до сега?! - каза саркастично той.

Пивдигнах вежда и се ухилих.

- Да... наистина бяхме "много" заети. - направих въздушни кавички около много.

- Е, аз трябва да вървя, защото става късно и ти трябва да си почиваш.

Исках да възразя, но той беше прав. Бях изморена и ми се спеше.

- Добре... - измънках аз. - Утре ще се видим, нали?

- Разбира се! - усмихна се Даниел дяволито. - До утре! Лека нощ, слънчице!

- Лека!

Той излезе през вратата, като я затвори много вбимателно, за да не събуди другите. Но мей вече беше късно...

Ками се беше облегнала на рамката на вратата към нейната стая и ми се хилеше.

- Кой беше той? Новото гадже! - тя повдигна вежди и се усмихна мазно.

- Не ми е гадже! - почти извиках аз. - Само приятели сме!

- Да бе, а аз съм трамвай! - подсмихна се Ками. - Я, стига! Не съм вчерашна!

- Гаджета или не, сега не ми се говори! - прошепнах отбранително аз. - Спи ми се. Изморена съм.

Ками се сети за глезена и кимна.

- Добре! Но утре няма да се измъкнеш. Всичко ще си изпееш!

Тя се завъртя на пети и влезе в стаята си. Аз се отпуснах на възглавницата си и веднага заспах...