Омраза от пръв поглед

11 глава

- Почти приключих! - докторът се наложи да извика, защото аз направо се дерях.

Той продължаваше да извива глезена ми на всевъзможни страни. Болката ставаше все по-остра.

По едно време на вратата се почука и вътре влязоха Клери, Иво и Кийт. Щом видях последния ми идеше да му откъсна главата и да го накарам да почувства моята болка, защото... е, на практика, той бе виновен за сегашното ми положение.

- Не трябва да сте тук, деца! - каза д-р Симеонов.- Последно завъртане, мила!

Отне ми време докато осъзная, че пак говореше на мен.

Завъртя глезена дори по-болезнено от последните пъти. Имах чувството, че се забавлява, докато крещях от болка.

Извиках с цяло гърло!

Клери си запуши ушите с ръце, а израженията на Иво и Кийт се сгърчиха. Глупакът имаше наглостта да ме съжалява! Ах, само да се изправя на крака! Ще види той, кого ще залива с ягодов шейк!

- Готово! - ухили се докторът.- Сега ще ти направим ренгенова снимка, за да сме сигурни, че всичко е наред! Момчета, бихте ли я сложили в количката?

Д-р Симеонов посочи една инвалидна количка, седяща до вратата.

Иво я подкара насам и я паркира пред леглото. Кийт посегна да хване ръцете ми, но аз се отдръпнах и ги подадох на Иво. Той погледна извинително Кийт и ми помогна да седна в количката. Клери я буташе по коридора към асансьора, за да се качим на втория етаж, където беше ренгеновият кабинет, а момчетата вървяха от двете ми страни. Бре, тоя хотел е като болница! Има си всичко!

Докторът отвори една врата и пред нас се откри ослепителнобяла стая. Беше празна, с изключение на една маса, над която висеше огромна, бладосива машина. Ренгенът. В края на стаята се виждаше врата също в бял цвят, която, ако не се загледаш, няма да забележиш.

Доктор Симеонов проследи погледа ми и каза:

- Там е съблекалнята. Отиди на се съблечеш и помни, около глезена ти не трябва да има нищо.

Кимнах и с Клери тръгнахме натам.

Тя ми помогна да си събуя клина. Останах само по бикини и ме беше срам да изляза така пред оня извратен доктор, но нямах избор. Клери избута количката ми до масата и ми помогна да се изправя и да легна отгоре.

На мястото на доктора се беше появила една жена на около 25, която ми се усмихваше топло.

- Аз съм д-р Миладинова и ще направя твоята ренгенова снимка.

- Приятно ми е да се запознаем. - това бе първото нещо, което казах от един час насам.

Завартях се към вратата, от която влязохме в началото и какво да видя!

Кийт седеше облегнат на стената и гледаше право в мен! Внезапна топлина нахлу върху лицето ми и малко след това се сетих, че бях по бельо от кръста надолу.

Сигурно съм се изчервила като, както би се изразила Тами, маймунско дупе!!! Обърнах глава и се загледах в тавана и машината над мен.

- Недей да мърдаш, сладкиш. - каза шеговито докторката.

Машината се спусна над глезена ми и започна да бучи.

Бученето, всъщност, беше много слабо, но на мен ми се струваше толкова шумно и ужасно дразнещо.

Едва се сдържах да не мърдам.

След 10 секунди всичко свърши. Установиха, че няма разместване и Поставиха гипса. Дадоха ми и патерици, за да мога да ходя по-лесно.

След като всичко свърши се обадих на нашите, като поукрасих историята, така че да изляза само аз виновна. Толкова много викаха, че май микрофона на телефона ми се развали!

Цял ден всички ме гледаха като писано яйце. От една страна ми беше приятно, но от друга - беше толкова шумно и не можех да чуя мислите си...

На няколко пъти заспах.

По едно време, вече през нощта, някой влезе в стаята ни. Лампата не беше пусната и не успях да видя кой е.

- Кой е там? - казах аз с треперещ глас.

Сянката излезе на светнината, която влизаше през прозореца. Щом видях лицето, замръзнах. А после се ухилих до уши.