Омраза от пръв поглед

16 глава

През останалата част от пътя мислех за страниците от дневника на Кийт, които прочетох. Как е възможно да се влюби в мен само от един поглед? От къде на къде ще го прави?! Кой му дава право да изпълва всичките си мисли само с мен?!

Колкото повече мислех за това, недоумението ми се превръщаше в яд и ярост.

Ако не се спра сигурно ще се нахвърля на Кийт, който седи до мен и не подозира нищо, и ще го удоша.

- Хей, хайде да правим нещо! - обърнах се към Кийт.

-Добре. - усмихна ми се той.

- Играе ли ти се на... - започнах аз, но не се сетих за нищо интересно.

- Въпроси с да или не? - попита обнадеждено Кийт.

Усмихнах се. Кимнах.

- Като джентълмен, ще дам път на дамата. - подмаза ми се той.

- Щом искаш... - ухилих се аз. - Ще започна с нещо сложно.

- Добре. - каза недоверчиво той.

- Имал ли си гаджета?

Той ме погледна несигурно, а аз му кимнах, за да продължи.

- Да. - последва неловка тишина. Нещо ме жегна, някакво чувство, което досега не бях изпитвала. Май се нарича ревност. Не, че знам какво е чувството. Не го бях изпитвала до сега... - Сега е мой ред. Същият въпрос.

- Не. - отговорих съвсем честно. - Много гаджета ли си имал?

При изричането на думата "много" едва не се задавих.

Той се поколеба. После каза едва чуто:

- Да.

Повдигна ми се. Той е държал ръката на много други преди мен, докосвал е много други на същите места, на които докосва мен. Сълзи запариха в очите ми. А после изникна още един въпрос, и още един. Но нямаше да ги държа за себе си. О, не!! Искам да знам!

- А правил ли си... - замълчах. Никога няма да изрека тази дума пред него. Виж, пред приятелки като Клери, нямам проблем.

Той ме погледна гузно и аз разбрах отговора без да го изрича.

- Много пъти ли? - попитах задавено аз.

Кийт кимна утвърдително.

Доповдига ми се отново.

Изправих се така, в движение и минах покрай краката му, а той само каза: