Омраза от пръв поглед

14 глава

...започна да се приближава. Гледахме се в очите. Отново усетих дъх върху лицето си. В следващия миг той ме целуна, нежно и бавно. Целувка изпълнена с любов и жажда. Всичко се задълбочи. Усните му бяха толкова меки и топли, сякаш прогаряха моите.

Целувахме се повече от минута, след което той се отдръпна. Бях задъхана и удивена. Не очаквах да се случи нещо подобно. Кийт ме погледна със самодоволна усмивка и се доближи до ухото ми:

- Съжелявам. Знам, че нямам добро обяснение за нещата, които се случиха, но те моля да ми простиш...

Усещах топлия му дъх по врата си. Нямах сили да отговоря, само кимнах едва забележимо и се стегнах още повече.

Кийт се наведе още по-напред. Изглежда е разбрал кимането ми. Допря устни до врата ми и лекичко ме целуна. Потръпнах. После се премести върху устните ми. Обви лицето ми с ръце. Този път целувката бе много сигурна, а и аз му отвърнах...

Без да разделя устните ни, той сабу обувките си и се качи при мен на леглото.

Беше толкова приятно. Тази топлина лазеше по цялото ми тяло, а пеперудите в корема ми пърхаха толкова бясно, че имах чувството, че всеки миг ще ме разпорят и ще изхвърчат навън... Вече дори не чувствах болката в глезена си... Майко мила!!! Имаше шанс да се разтопя в ръцете му.

Исках този миг да продължи завинаги, но не можех да го позволя. Отдръпнах се като ухапах лекичко долната му устна.

- Виж, Кийт, ако смяташ, че ще ти простя само заради една целувка, много си се объркал.

Той се нацупи.

- Ееее, хайде де! Дай ми шанс! Мооооляяяя! - каза той.

- Ще видим. - усмихнах се мазно аз. - Може би ще ти простя, ако първо направиш нещо за мен...

Глупости!! Вече му бях простила!! Просто да седя сама по цял ден без да мога да стана, е ужасно и скучно!

                                   * * *

Прекарвахме всяка свободна минута заедно, но на края дойде време да си тръгнем. През изминалите дни два пъти ходих на преглед при странния доктор. Но Кийт винаги бе до мен. Не ме изпускаше от поглед.

Докато бе с мен не се бяхме целунали повече, но аз още усещах устните му върху своите. Но и не видях Даниел повече.

Приятелките ми ми помогнаха да събера багажа си. С малко помощ от страна на Кийт и Иво успях да се кача в автобуса. Аз и Кийт седяхме на третия ред. Той бе от външната страна. В началото Ками искаше да седи до мен, но аз исках да съм до него. Не знам защо. Просто исках.

Вече пътувахме, а аз се бях загледала през прозореца. Не гледах навън наистина, а мислех за чувствата си. Опитвах се да ги подредя така, както на мен ми харесваше и да изтикам привързаността си към Кийт на заден план.

В следващия момент някой побутна ръката ми.

Обърнах се и го погледнах. Очите му, с този карамелен цвят, ме караха да се разтопя. Виждах желанието му да ме има. Копнежът да ме докосне...

Вдигнах облегалката за ръце, която играеше роля на преграда, не само като метафора, но буквално. Подадох ръката си и Кийт я пое. Поднесе я към устните си и отново почувствах вече познатата топлина. Усмихнах се срамежливо и опрях глава на рамото му.

За пръв път се чувствах горда да кажа, че съм на 15. До сега, при споменаването на годините ми избухваше смях, защото си нямах гадже, не сега...

Сега е различно... Не, че бяхме гаджета, но всеки може да си помечтае. До колкото знам мечтите все още са безплатни.

Отпусната така до Кийт аз съм се унесла...