Омраза от пръв поглед

29 глава

- Какво правиш тук? - попитах отново аз.

Момчето стоеше засрамено пред мен и не смееше да ме погледне.

- Аз... такова... исках .... ъм ... да проверя...ъм ....дали си добре. - измънка той.

- О, по дяволите, Картър, отговори ми! - извиках аз. - Какво щеше да направиш, ако спях!?

Вече бях наистина ядосана. Всичко ми дойде в повече.

- Щях да легна до теб... - промърмори той.

Устата ми се отвори съвсем лекичко.

Това, което направих беше невероятно глупаво, но не мога да го променя.

Отметнах завивката и се преместих навътре. Картър ме погледна изненадана и малка несигурна усмивка се появи на лицето му.

Дано Кийт да не разбере. Чакай малко! Та той допусна друго момиче да му влезе в устата, а аз и Картър само ще спим един до друг и нищо повече! Това е нищо! Нали?

Той легна колебливо до мен. Беше наистина топъл. Почувствах се странно, но и някак приятно. Отпуснах се на възглавницата като издадох лек звук от болка. Картър ме погледна:

- Добре ли си? - попита.

Кимнах.

- Съжалявам. - каза той.

- За какво?

- За баща ми...

- Не си виновен ти.

Картър не каза нищо повече, просто протегна ръката си към мен и след кратко колебание се облегнах на нея. Сгуших се до брата на Кийт и почти моментално заспах.

Не бях спала толкова добре от дни. На сутринта се събудих с усмивка. Картър още спеше до мен, преметнал ръка през кръста ми.

- Картър... - побутнах го.

- Ъммм... - измрънка той, но не помръдна.

- Кааартъъър!! - казах аз. - Време е за ставане!

- Още пет минути! Моля!

- Пет минути, а?! - усмихнах се аз. - Добре тогава.

Леко се завъртях и започнах да го гъделичкам. Ясно беше, че няма да се събуди по друг начин.

Картър започна да се мята и на бързо се разсъни.

- Спри, спри! Моля те! Кати!!

- Да спра? Тогава стани! - казах игриво аз.

Момчето се завъртя, но не прецени добре разстоянията и цопна на пода. Засмях се дори по-силно.