Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

25

Тияна отвори очи и стана от леглото си тя стана и механично започна да се облича. Оставаха 2 дни до сватбата, роклята ѝ щеше да бъде готова днес. Малкото човече растящо в отробата ѝ бе единственото нещо, за което се тревижеше, че ще пострада, ако нещо се обърка, тя знаеше, че под закрилата на сестра ѝ, нейните приятелки се бяха спасили със сигурност. Не искаше да си мисли, че има дори малък шанс те да не са успели да избягат и да са ги хванали или да са мъртви, сега трябваше да помисли за себе си.

-----------------------------------------------------------

- Колко още път ни остава, докато стигнем- попита за пореден път Селест.

- На по-малко от три дни от тук се намира двореца- обясни за пореден път Ейдън.

- Ейдън сигурен ли си, че ще успеем да минем през стражите- попита Малия.

- Да, познавам всяко кътче в двореца, ще успеем да влезем.

-----------------------------------------------------------

- Добре ли си Тияна? - проехтя глас в съзнанието на момичето.

- Мълния, всичко е наред. Благодаря ти за всичко, можеш да се върнеш към старият ти живот- отговори тя мислено.

- Ти не разбираш, аз съм твой- проехтя плътен глас в главата ѝ- аз те избрах и ще те пазя до края на живота ти.

- Принцесо или да кажа любима- проехтя гласът на Ерик, изкарвайки я от мисления ѝ разговор.

- Махай се Ерик, защо въобще си дошъл в стаята ми?

- За да мога да се любувам да троефя си-отговори той, приближвайки се към нея.

- Аз не съм ничий трофей Ерик! - каза тя през зъби.

- Името ми излизащо от твоите устни е като песен за ушите ми, но ще ми е още по-хубаво, ако го крещиш, докато те чукам- каза той обикаляйки я.

- Раькарай се- извика момичето бясно и очите и отново се промениха,а ръцете ѝ се свиха в юмруци.

- Запази скандалите за след сватбата любима, а сега отивай да пробваш роклята, защото ми казаха, че е готова- отвърна Ерик спокойно и излезе през вратата на стаята.

Очите на момичето възвърната нормалния си образ и тя се успокои, след като вече Ерик го нямаше около нея. Тъмнооката девойка закрачи по различните стълбища и коридори, в търсене на онази стаичка пълна с шивачки. Когато тя най-накрая, Тияна отвори вратата и влезе в стаята, всички спряха работата си и се поклониха, нещо което тияна не забеляза, тъй като тя веднага побърза да отиде при Ана.