Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

7🔞

Тияна отвори очи и се изправи бавно, все още бе слаба. Тя застана на ръба на леглото и се изправи, запътвайки се към банята, но погледът ѝ бе прикован към позната фигура, която спокойно се бе пофпряла на парапета на терасата, стоейки с гръб към нея. Момичето без да се замисля отвори вратите рязко, карайки мъжът да се обърне с лице към нея. Тялото ѝ бе пълно със сила, която тя самата не знаяше от къде идва. Тияна се хвърли на врата на мъжа и разби устните си в неговите, спирайки дъха си. Сърцето ѝ препускше, а ръцете ѝ трепереха от щастие.

- Ейдън- прошепна тя отделяйки устните си от неговите.

- Не си ме забравила- каза той, изваждайки онази негова лукава усмивка на показ.

Сълзи от радост се стекоха по бузите на момичето, а тя изви устните си в усмивка.

- Не плачи любима- каза зеленоокия изтривайки сълзите ѝ- искам да виждам само усмивка на лицето ти.

- Но как е възможно да си тук- попита тя, поставяйки ръцете си на гърдите му- та ти умря.

- Няма значение как, важното еьче съм тук до теб- каза той, повдигайки я във въздуха и сливайки устните им.

- Обичам те- каза тя и уви краката си около кръста му.

Ейдън закачи бавно, влизайки заедно с тъмнокосото момиче на ръце в стаята, той я постави бавно на земята и се върна да затвори двете стъклени врати, водещи към терасата. Той отново се обърна с лице към нея, оглеждайки я от глава до пети.

- Обичам те- каза той, приближавйаки се към нея и постави дланта си на бузата ѝ- защо не се храниш- попита той, поглеждайки я строго.

- Не можех да се храня, нямаше те- каза тя и заби поглед в земята- не бях гладна.

Ейдън повдигна главата ѝ, карайки я да го погледне и погали бузата ѝ.

- Обичам те и не искам да се чувстваш зле заради мен, обещах ми, че ще бъдеш силна- каза той, вперил поглед в тъмните ѝ шоколадови очи.

- Обещавам- каза тя, докато сърцето ѝ препускаше.

Ейдън допря устните си до челото ѝ, поставяйки кратка загрижена целувка. След това целуна окото ѝ нежно и правейки пътека от малки целувки стигна до устните ѝ. Той я целуна страстно и вкара език в устата ѝ, езиците им танцуваха танца на любовта, а ръцете им се движеха бавно по телата им, опитвайки се са стигнат до кожите си. Дрехи падаха на земята, докато телата им не останаха съвсем голи, давайки им пълна свобода да усещат повече близост от всякога. Ейдън избута Тияна и тя падна върху меките завивки. Двамата влюбени се гледаха един друг, сякаш всеки един от тях бе хищник готов да нападне другия. Тияна се подпря на ръцете си, заставайки в седнало положение и разтвори краката си, провокирайки зеленоокия да направи следващата крачка. Ейдън не изчака втора покана той скочи и се озова над нея и отново я целуна. Времето за тях сякаш бе спряло в този миг, съществуваха само те и този миг. Мускулетото му тяло се тласна и той навлезе в нея, Тияна изстена отделяйки се от спиращата им дъха целувка. Тъмнокосият принц хвана ръцете на момичето, поставяйки ги над главата ѝ и се задвижи в нея, всяка капка невинност бе изчезнала, само страстта намираше място между тях. Ейдън се спусна към врата на неговата брюнетка и засмука с устни, оставяйки на мястото голямо лилаво петно, за да ѝ напомня за този миг. Стенанията на момичето огласяха стаята и увеличаването им подсказваше за това как тя достига до самия ръб, краката и затрепериха, а Ейдън се задвижи още по-бързо. Дъхът ѝ спря, а вътрешността ѝ се изпълни, тялото ѝ се отпусна и тя прехапа устните си. Зеленоокият мъж се наведе и постави още една целувка върху устните ѝ, той легно до нея и я прегърна, доближавайки телата им едно до друго.

- Бременна съм- каза тя и сърцето ѝ ускори ритъма си.

Ейдън се изтегли, оставяйки разстояние между тях, той заби поглед в лицето ѝ, опитвайки се да намери погледа ѝ.

- Наистина ли? - каза той с изненадан глас.

- Да- каза тя тихо и го погледна отново.

- Не мога да повярвам- каза той и обви ръцете си около нея- ще си имаме дете- каза той развълнуван.

Начинът, по който любимият ѝ бе реагирал, стпляше сърцето ѝ, тя уви ръце около него.

- Това е причина да празнуваме- каза той и се изправи и взе подноса с храната, който бе оставен близо до леглото на Тияна- даже не докоснала храната, но сега ще ядеш- каза той сядайки близо до брюнетката- аз ще те нахраня.

- Но аз- опита се да каже тъмнооката, но бе прекъсната.

- Никакво "но", сега ще се храниш заради мен и заради детето ни- каза той и сложи малко храна в устата ѝ.

Тияна сдъфка храната и я преглътна, тя бе гладна и сама взе чинията и приборите и започна да се храни.

- Нали каза, че не си гладна- попита Ейдън, подсмихвайки се самодовлно- или сексът ти отвори апетита- каза той поглеждайки я.

Бузите на Тияна поруменяха и тя се изчерви, не смееше да го погледне, той се засмя и се приближи и целуна бузата ѝ. Само за минути чинията бе празна.

- Ела тук- каза той.

Тияна се приближи и той я взе в обятията си. Нито дума не излизаше от устите на двамата влюбени, те просто се наслаждаваха на близостта си.

- Ами ако детето не е твое, все пак брат ти ме- опита да каже тя, но бе прекъсната.

- То не е само мое, то е наше- каза той и отново застана над брюнетката и я целуна- бъди силна любима- каза той и отново я целуна.

~ ~

Тияна отвори очи и се изправи, стаята бе празна, а от очите ѝ се стече сълза. Нима това бе просто сън?