14

94 9 2
                                    

Между двете момичета се бе нанесла неловка тишина, докато те бвано се отдалечаваха от стаята на Шейн. Брюнетката не можеше да търпи това и заговори.

- Е, значи ще се видим довечера- каза тя.

- Да- отвърна Малия- напрегнато ли ти е?

- Всъщност не- каза брюнетката.

- Как така не ти е, нали Ерик ще бъде там- попита очудена блондинката.

- Заклинанието проработи- каза Тияна изведнъж- а Ерик е най-малкият ми проблем.

- Значи знаеш кой е и как така той е най-малкият ти проблем?

- Искам първо да обмисля ситуацията и да реша какво ще правя и тогава може би ще ви кажа, а Ерик ще загуби, ако опита да се бори с мен- каза Тияна със сериозен тон.

- На твоя страна сме- каза Малия и се усмихна- кажи, когато ти самата ви готова, няма да те пришпорвам, а сега отиди да се подготвиш за бала. От къде си сигурна обаче, че Ерик ще загуби?

Тияна се очуди от реакцията на сестра си, но въпреки това се усмихна.

- По-силна съм от колкото той си мисли и ще се боря- каза Тияна със сериозен тон- до по-късно.

Тияна продължи напред по коридора, без да се обръща назад, тя внезапно спря до една от вратите и внимателно я отвори.

- Добро утро- каза Тияна.

- Добро утро- отговори Патриша сънено.

- Здравей- каза Селест в отговор.

- Дойдох да ви кажа, че днес има бал и ще дойдете с мен- съобщи Тияна самоуверено.

- Ами, ако не ни се ходи- отговори Селест.

- Хайде дее- подкани ги Тияна- трябва ми подкрепление, всички които не са ми приятни ще са там, баща ми, Дерек и Ерик.

- Защо Ерик ще е там? - попита Патриша объркана.

- Мисля, че баща ми ще ме предложи като мирен договор между двете кралства- каза тъмноокото момиче- мисля, че ще поиска да се оженим.

- И ти ще останеш на бала- възкликна Селест- защо все още не си тръгнала да бягаш?

- Оставам, за да видя какво са намислили, защото това са само моите предположения- каза Тияна- също и за да ви измъкна, чак когато вие двете сте в безопасност ще избягам.

- Тия, ти май си се побъркала- каза Патриша невярващо- бягай, ние така или иначе сме далеч от дома си, нямаме нищо тук.

- Това е мое решение и ще остана, подгответе се за довечера- каза Тияна и излезе през вратата.

Брюнетката не знаеше какво да очаква на този бал, но определено нямаше да показва притеснението си, щеше да се държи хладнокръвно и да запази спокойствие. Не трябваше да показва никакъв страх, особено тази вечер.

================================

Времето летеше, а до бала оставаха само няколко часа, прислужници притеснено обикаляха около момичето оглеждайки я и налагайки върху нея, различни модели рокли.

- Как ще ти намерим рокля, като имаш синини по тялото си, как въобще ще ги покрием- попита една от прислужниците изнеряено.

- Петното на гърдите ѝ не е проблем, но това на врата как ще скрием- попита втори женски глас.

- Защо не използвате гримове? - попита Тияна, сякаш това бе очевидното решени, което те не можеха да видят от половин час.

- Няма да го покрие напълно, ще си личи съвсем малко- каза едната от прислужниците.

- Ами ако оставим косата ѝ пусната, така че да закрива врата ѝ? - попита другата.

- Да, така може би ще се получи- каза първата прислужница- да побързаме, защото времето ни тече.

Двете прислужници продължаваха да се въртят около момичето, като едната се стараеше да накъдри косата ѝ, за да ѝ придаде обем и да закрие лилавото петно на врата на момичето, което другата прислужница старателно замазваше с гримове. Час по-късно два кичура от косата на момичето вече бе нагласени и защипана с красива малка шнола с малки детайли, оформящи коронка отзад, а останалата част от косата ѝ спокойно се спускаше по раменете ѝ и закриваше врата ѝ. Двете прислужници помагаха на момичето да стегне връзките на корсета на роклята ѝ, която стигаше чак до пода. Кърваво червената рокля на момичето се разкрояваше свободно надолу, като всичките слоеве плат я правеха по-бухнала, а дантелата, която украсяваше горната част на роклята я правеха още по-пищна.

- Изглеждате невероятно госпожице- каза една от прислужниците.

- Благодаря ти- каза Тияна спокойно.

Другата прислужница се приближи близо до лицето на момичето, поставяйки червило, което бе същия цвят като роклята на устните ѝ. Тияна видя поставените пред себе си черни обувки и ги обу, можеше спокойно да се разхожда с тях, определено не бяха много високи, но вечерта щеше да е дълга и със сигурност краката щяха да я заболя, ако обувките ѝ бяха по-високи. Тияна се завъртя и се погледна в огледалото, колкото и да не ѝ харесваше повода, заради който тя бе облечена така, определено ѝ харесваше начина, по който изглеждаше.

- Време е да тръгвате госпожице- каза едната от прислужниците и отвори вратата на стаята, правейки път на момичето да мине.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now