Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

4

Тияна бе позволила на Малия да я тегли твърде дълго след себе си. Тя спря да се движи, спирайки блондинката.

- Защо не ми каза нищо? - попита Тияна.

- Не исках да те плаша- отвърна русокосото момиче.

- Не мисля, че може да стане по-зле- отвърна брюнетката.

- Ще те заведа в стаята ти и там ще говорим, тук не е безопасно- каза Малия тихо- някой може да ни подслушва.

Тияна закрачи напред по коридора, без да знае в каква посока върви. Русокосата принцеса тръгна след нея и я изпревари, повеждайки я в правилната посока. Двете момичета вървяха бързо, минавайки през стълбища и дълги коридори. Малия се пресегна и хвана дръжката на една от вратите, отваряйки я, тя направи път на Тияна позволявайки ѝ да влезе в стаята и затвори вратата бързо, след като и двете вече се намираха в стаята. Брюнетката огледа стаята, цвят наподобяващ праскова оцветяваше стените, по които бяха изрисуван брашлян. Две врати водещи към тераса се намираха точно срещу кралското легло, на което тя щеше да спи, в стаята имаше още две врати, като едната от тях според Тияна със сигурност водеше към банята, но другата оставаше мистерия за нея. Рафт с книги се извисяваше близо до нея, а кожените корици на книгите стоящи на този рафт бяха старателно изрисувани.

- Харесва ли ти?- попита Малия, прекъсвайки мислите на Тияна.

- Да, много е красиво- каза брюнетката, докосвайки рафта с книгите.

- Това е твоята стая, кралят предположи, че може би харесваш същите неща, които е харесвала твоята майка- каза блондинката.

- Защо не ми каза, че сме сестри още в началото? - попита тъмнокрилото момиче.

- Защото нямаше да ми повярваш- каза тихо русокосата.

- Обижда ме това, че не ме познаваш, но вече си вадиш изводи- каза Тияна със студен тон- животът ми се промени коренно за последната година, не мисля, че има какво повече да ме изненада, но имам един въпрос, мога ли да ти го задам?

Малия поклати глава, съгладявайки се.

- Защо ме доведохте тук?

- Защото така ни нареди кралят. - отговори простичко блондинката.

- Защо е поискал да ме доведете тук след толкова години- попита Тияна, очаквайки отговор.

- Не знам, преди около месец разбрах за съществуването ти, не знам много за теб- каза Малия- трябва да говориш с него и да разбереш отговорите на въпросите си сама.

Тияна замлъкна, не знаеше как да говори с краят на това тъмно кралство, макар той да ѝ бе баща, тя не го познаваше, не знаеше нищо за него и живота му, все пак тя не бе участвала в този негов живот.

- Имаме брат, него сте на една и съща възраст, трябва да се запознаеш и с него- каза тихо русото момиче- но сега това не толкова наложително.

Тияна продължаваше да мълчи, взирайки се в пода.

- Какво ще правиш с бебето?- попита Малия, докосвайки рамото на сестра си.

- Не знам- каза Тияна и сълза се спусна по бузата ѝ.

- Защо плачеш сега- попита блондинката.

- Може ли да остана сама? - попита Тияна, поглеждайки новооткритата си сестра с мокрите си очи.

- Да- каза Малия и се за пъти към вратата бавно- Дерек ще е тук скоро и ще разберем какво ще се случи.

Тияна не успя да каже нищо, тъй като вратата се затвори и русокосата ѝ сестра вече не бе в стаята. Брюнетката се запъти към двете затворени врати в стаята,тя натисна дръжката на една от вратите и пред нея се разкри банята, Тияна затвори вратата след себе си и започна да сваля дрехите си бавно, оставяйки ги да паднат на пода една по една. Тя завъртя кранчето на ваната, оставяйки водата да напълни празното пространство. Тъмноокото момиче влезе бавно във ваната, оставяйки се на топлата вода да обгърне голото ѝ тяло. Въпреки топлината около себе си, Тияна чувстваше студ и празнота в себе си, тя отпусна тялото си и го потопи под водата, оставяйки сълзите си да се смесят с всичката вода, тя опитваше да се удави, не виждаше смисъл да живее, щом любимият ѝ Ейдън го нямаше. Тъмнина започна да обгръща ума ѝ, а въздухът и да свършва, когато внезапно пред очите ѝ се появи образът на Ейдън.

- Не го прави- прешепна той, гледайки я умолително.

Тияна изскочи от ваната, тя дишаше тежко, дали защото не ѝ достигане въздух, или защото туко що бе видяла него, човекът който бе придал смисъл на живота ѝ след всички тези мъки.

-Защо трябваше да става така и той да умира? Защо? - питаше Тияна себе си в мислите си.

Сълзи потекоха от очите ѝ като водопади, сякаш океан се бе крил в душата ѝ и сега бе готов да излезе, момичето сви коленете към гърдите си и ги обви с ръцете си и зарида. Той ѝ липсваше.

- Трябваше аз да съм на твоето място- прешепна тя между хлиповете си- трябваше ти да си жив, а не аз.