Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

15

Тияна излезе от стаята, пред която стоеше Шейн, облечен в нещо наподобяващо смокинг. Определено се бе облякъл доста официално.

- Изглеждаш добре в тази рокля- каза Шейн, подавайки ръката си напред- тук съм да те придружа до балната зала.

Тияна внимателно подаде ръката си, поставяйки я в дланта на брат си.

- А къде е Малия? - попита Тияна, оглвждайки се.

- Дерек заведе Малия до там, тъй като реших, че компанията му едва ли ще ти е приятна- каза той, повеждайки я.

- Аз имам две приятелки тук, кой ще заведе тях? - попита отново момичето.

- Със сигурност някой от стражите ги е завел до там, всички в двореца са поканени на бала- отбележи той и между тях се намести отново неловката тишина.

Тияна и Шейн вървяха надолу по различни коридори и стълби, които се извиваха в различни посоки и слизаха още по-надолу. Глухи разговори се чуваха в далечината в края на коридора, в който вървяха, което подсказваше на Тияна, че са близо до залата, сърцето и започна да бие все по-бързо и по-бързо, имаше чувството, че миналото ѝ я настига бавно, но този път последствията щяха да бъдат фатални за нея.

- Тияна, успокой се- каза Шейн и я погледна- нищо лошо няма да ти се случи, докато аз и Малия сме там.

Тияна изкриви устните си в почти невидима усмивка и кимна в знак на съгласие. Може би брат ѝ бе прав, всв пак те щяха да са там, Ерик едва ли щеше да ѝ посегне пред всички. Тияна вдигна гордо главата си, подготвяйки се да мине през портите, които водеха към залата.

- Е, тук сме- каза тя на себе си.

Тияна влезе в залата, гледайки напред без да фокусира погледа си, не искаше да вижда все още нито баща си, нито Ерик, но всички погледи вече бяха прикован към тях.

- Принц Шейн и принцеса Тияна- извика един от стражите, намиращ се зад тях.

Шейн не пусна ръката на сестра си, докато съвсем не се смесиха с тълпата.

- Ще се справиш ли- попита той, обръщайки се към нея.

Тияна кимна в знак на съгласие и започна да се оглежда.

- Аз ще отида на намеря Малия- каза Шейн и изчезна.

Тияна продължи да се оглежда, търсейки Селест и Патриша, трябваше вече да са тук. Тя започна бавно да ходи, обикаляйки хората в залата, които я поглеждаха очудено и объркано, определено не знаеха коя бе тя. А любопитните им погледи и шишукания ги издаваха.