9

110 10 0
                                    

Тияна вървеше след Дерек, който я водеше към мястото, където бяха приятелките ѝ. Тя бе минала през част от коридорите, когато разглеждаше, но дори не подозираше, че може да я отведат до Селест и Патриша. Тя не ги бе виждала от почти година, не знаеше дали не са я забравили, дали не са ѝ ядосни, че ги е въвлкла във всичко това, надяваше се да ги измъкне от тук по-скоро. Ръцете ѝ станаха ледени, когато Дерек спря пред една от вратите и натисна дръжката ѝ, вратата се отвори и вътре стояха те, двете момичета бяха вързани за два стола, а на вратата имаше двама стражи, които ги пазеха.

- Защо са вързани? - попита Дерек.

- Едната от тях се опита да избяга- каза монотонно един от стражите.

Тияна влезе през вратата и се приближи към тях, всичките онези емоции в очите им я объркваха.

- Пуснете ги- нареди брюнетката.

- Но те ще- опита се да каже единият от стражите.

- Послушайте я и ги пуснете- нареди Дерек.

Двамата стражи се приближиха към двете момичета и ги итвързаха, двете момичета се изправиха, но не обелваха нито дума.

- Искам да остана с тях на саме- каза Тияна, обръщайки се към Дерек.

Дерек кимна на стражите и те излязоха, а след тях и той, едва когато вратата се затвори след тях, Тияна реши да проговори.

- Добре ли сте? - попита тя, приближавайки се.

- Не, не сме добре- развика се Селест- търсихме те навсякъде, опитахме се да стигнем до тук, после някакви ни отвлякоха и седяхме тук в продължение на почти две седмици, къде беше по дяволите?

- Съжалявам- каза Тияна и заби поглед в земята- ще ви измъкна от тук и ще върнете стария си живот.

- Защо мислиш, че ще е толкова лесно, всичко се промени и нищо няма да е същото- каза Патриша.

- Ела с нас- каза Селест кротко- причината онези стражи да са живи е, че чакахме момента, в който ще те срещнем отново.

- Не мога да дойда- каза Тияна и ги погледна със сълзи в очите си.

- Защо не можеш да дойдеш, не е трудно, още сега можем да избягаме- каза Селест в опит да обеди тъмноокото момиче.

- Аз съм бременна- каза Тияна толкова тихо, че двете момичета едва я чуха.

Патриша се приближи и прегърна Тияна, което я накара да пусне студените ѝ сълзи да потекат. Селест направи същото и се включи в прегръдката, не знаеше какво друго да направи. Това не бе едно от нещата, което тя бе очаквала да се случи.

- Искаш ли това дете?- попита Патриша.

- Не знам, ако го загубя ще съжалявам, но ако то остане също мога да съжалявам, дори не знам на кого е- каза тя между хлиповете си.

- Как така не знаеш- попита Селест.

- Не мога да говоря за това сега- каза Тияна и се отдръпна- мога да ви помогна да се измъкнете, но аз трябва да остана.

- Но- започна да казва синеоката Селест, но не прекъсната.

- Това е мое решение, не можете да ме обедите, а сега елате с мен, ще ви намеря друга стая и няма да стоите тук- каза брюнетката.

Трите момичета се отдалечиха една от друга и Тияна ги поведе към вратата, тя я отвори и излезе от стаята. Пред вратата стоеше Дерек, чакайки я.

- Къде ги водиш- попита той брюнетката, препречвайки пътя ѝ.

- Искам да са в безопасност, а за тази цел ще ги заведа в някоя от стаите, които се намират близо до моята- отговори Тияна и заобиколи мъжът, препречил пътя ѝ.

Тияна продължи напред без дори да погледа назад, знаеше че Дерек не е доволен от действията ѝ, но щеше да я предпази и да се съгласи с всичко, защото тя бе дъщеря на краля. Стъпките на момичетата бяха единственото нещо, което се чуваше в коридорите и стълбищата, мълчанието се бе появило помежду им, а Тияна трябваше да измисли начин, по който да обясни всичко на двете си приятелки без Селест да я убие за всичко, което бе станало. Удар на нечие тяло в пода се чу и Патриша и Тияна се обърнаха, за да видят какво става. Дерек лежеше повален на пода, а Селест го гледаше ядосано.

- Той защо ни следи- попита тя със строг тон.

- Той просто иска да е сигурен, че няма да направя някоя глупост Селест- каза тъмноокото момиче- остави го, не искам да го нараняваш.

- Тя да ме нарани?!? - възкликна Дерек и се засмя, изправяйки се от земята.

- Способна съм да ти направя много по-лоши неща от това просто да те нараня- каза Селест обръщайки му гръб.

Дерек се пресегна, хващайки врата на синеокото момиче и я издърпа към себе си, така че тя да го погледне.

- Ти си просто човек, не си достатъчно силна, за да ме нараниш малката- каза Дерек с надамвшка- а и освен всичко друго, ти си просто едно момиче.

-  А това са двете причини, заради които съм по-силна- каза къдравото момиче и заби коляното си между краката на самодовлния демон- подценяват ме.

Дерек пусна врата ѝ и се свлече на земята, от това определено го бе заболяло. Селест отново обърна гръб на непознатия за нея мъж и се за пъти към Тияна, която бе доволна от това, което бе направила приятелката ѝ. Трябваше някой да затвори устата на този отворко. Трите момичета продължиха, приближавайки се все по-близо до стаята на Тияна, оставяйки Дерек зад себе си.

- Стигнахме- каза Тияна и отвори врата, намираща се точно до стаята ѝ.

Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА} Where stories live. Discover now