Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

5

Тияна излезе от ваната и уви суха кърпа около тялото си, сълзите вече не се спускаха от очите ѝ, тялото ѝ не показваше никаква емоция. Тя вече не плачеше, но душата ѝ ридаеше и болка стягаше гърдите ѝ, пречейки на момичето да диша. Босите ѝ крака закрачиха по студения по, извеждайки я от банята. Първото нещо, което привлече погледа на момичето бе вратата до тази на банята, тя не знаеше на къде води и любопитство изпълваше цялото ѝ тяло. Тияна се приближи и натисна дръжката на вратата бавно и я отвори, пред очите ѝ се разкри огромна стая пълна с дрехи. Това бе гардероб. Брюнетката влезе в стаята бавно и затвори вратата зад себе си, тя обиколи с очи цялата стая оглеждайки повърхностно разноцветните дрехи изработени от различни материи. Очите на тъмноокото момиче се спряха на огромното огледало, показващо нейното отражение. Тияна отпусна ръцете си, оставяйки кърпата увита около тялото ѝ да се свлече на земята, тя оглеждаше тялото си бавно. Брюнетката виждаше синините, раните и белезите, които бяха изпълнили тялото ѝ от всичката онази борба през годините, нови се бяха появили на празните места, тя можеше да види колко беше отслабнала през изминалите месеци. Тя можеше да види част от ребрата си. Почти година бе изминала, а живота ѝ само се бе усложнил. Тияна фокусира погледа си върху корема си, не си личеше, че е бременна,все още бе в началото на бременността си. Но какво щеше да стане, когато бременността напредне и тя вече не може да крие.

- Какво следва? - зададе въпрос тя не толкова към себе си.

- Къде си? - чу Тияна познат глас.

- Ти ли си? - попита тя.

- Помогни ми да вляза в двореца, трябва да съм близо до теб, за да мога да те предпазя.-каза познатият глас.

- Как да ти помогна- попита тя?

- Полети и ела при мен- каза гласът тихо- покажи ми пътя.

Тияна отмести празния си поглед от пода и се запъти към един от рафтоветв, грабна един тъмен на цвят панталон и една от светлите блузи и ги облече бързо, грабна едни кубинките, които бе носила и се запъти към вратата, тя я отвори бавно и надникна. Имаше твърде много хора скитащи из коридора, едва ли щяха да я пуснат да излезе от стаята си просто така. Брюнетката затвори вратата внимателно и се затича към терасата и отвори двете стъклени врати. Тя разпри черните си криле и полетя, най-после летеше, без някой да я контролира.

- Къде си? - попита тя.

Гръм разби дъждовните облаци, стоварвайки се в гората, намираща се близо до двореца. Конски тропот ехтеше из празната гора, това бе Мълния. Черният жребец чакаше тъмноокото момиче търпеливо, гледайки приближаващия ѝ образ. Тияна сви крилете си веднага щом усети твърдата земя под краката си, тя протегна ръка и докосна муцуната на шесткркото създание.

- Как дойде тук? Как ме намери? - промълви Тияна, очаквайки отговор.

- Ние сме свързани, винаги ще се следваме един друг. - промълви създанието в умът ѝ- Къде са приятелите ти, не трябваше да си тук.

- Ейдън е мъртъв, а надявам се Грейси и Хенри да са живи и да са далеч от тук- каза тихо Тияна и самотна сълза се спусна по бузата ѝ.

- Сама ли дойде до тук? - попита Мълния- Тук не е безопасно, това е тъмното кралство.

- Отвлякоха ме, аз не можех да се боря, нямах за какво да се боря- изхлипа момичето- Ейдън е мъртъв вече.

- Тияна, винаги има за какво да се бориш, сега трябва да се бориш за детето в отробата ти- каза спокойно вълшебното създание- то има нужда от теб.

- Не знам дали искам това дете, аз не знам дори кой е баща му- каза Тияна, взирайки се в земята- няма да родя детето, ако то е на Ерик.

- Има начин да се разбере кой е бащата на това дете, но ще ми трябва нещо, което е принадлежало на бащата- каза конят в ума ѝ и изпръхтя- имаш ли нещо негово?

- Не, нямам нищо негово, останаха ми само спомените- каза Тияна, свличайки се на земята и коленичи- Дерек се върна да потърси тялото му, те също искат да разберат на кого е това дете.

- Значи ще трябва смао да чакаме, трябва ти почивка и храна- каза черният жребец навеждайки глава към нея- ще можеш ли да се върнеш в двореца без помощта ми?

- Да- каза момичето и се изправи.

Тияна вече стоеше на краката си или поне опитваше, тя нямаше сили, бе твърде изтощена, за да се държи на крака. Тъмнооката брюнетка отниво падна на земята, заставайки на колене и опря ръцете в земята, опитвайки се да остане в съзнание. Мълния приведе глава и легна близо до нея, позволявайки ѝ да намери опора в него.

- Качи се върху мен- каза създанието, обръщайки главата си към нея и впивайки шестте си очи право в нейните.

Брюнетката нямаше сили да се съпротивлява, тя просто обкрачи коня с последните си сили и обви ръце около врата му, прегръщайки го. Сега мълния препускаше диво към двореца с тъмнокрилият ангел на гърба си.

- Не се пускай- чу Тияна в съзнанието си, преди да затвори очи.