Непобедима(Безстрашна:КНИГА ВТОРА) {ЗАВЪРШЕНА}

20

Тияна вървеше бавно след Ерик, познаваше този дворец, не ѝ бе нужно някой да я води, за да стигне до стаята си. Никой не ги бе посрещнал на портите, сякаш никой не знаеше за пристигането им, а може би наистина не знаеха,стражите които пазеха портите на двореца с изненада се бяха спогледали преди да се поклонят. Ерик поведе момичето към горните етажи на двореца, където бяха стаите, момичето тръгна към една от стаите, но изведнъж гласа на Ерик я спря, точно преди да натисне дръжката на вратата.

- Това не е стаята ти- каза той, обръщайки се към нея- ще ти покажа стаята ти- каза мъжът и отново продължи да ходи.

Тияна се от дръпна бавно от вратата и последва надутият престолонаследник, който я водеше към стаята ѝ. Брюнетката помнеше тези коридори бе сигурна, че посоката в която той я водеше бе към неговата стая.

- Няма да деля стая с теб Ерик- каза момичето и спря да го следва.

- Знаех, че ще кажеш това и за това ще бъдеш в съседната стая, а след седмица ще се преместиш в моята- каза той и злонамерената му усмивка отново се появи на лицето му.

Мъжът, когато тъмноокото момиче не понасяше продължи да върви напред и отвори една от дървените врати, която се намираше точно до стаята му.

- Сега ще те оставя, ще се видим на вечеря- каза той и влезе в съседната стая.

Тияна с бавни крачки се приближи до отворената врата и надникна. Стаята бе просторна, стените бяха боядисани в бяло и огромно легло се простираше в средата на стаята, обвито е бели прозрачни пердета. Точно до вратата шкаф пълен с книги се издигаше, показвайки че и това място има своята литература, а до него имаше друга врата водеща към баня с вана. Гардероб се извисяваше срещу малката библиотека, а зад леглото тераса, водеща към балкон. Момичето обикаляше стаята и разглеждаше всичко, което се намира в нея, след като огледа стаята брюнетката се върна към вратата водеща към коридора и я затвори, пинещи да заключи, но видя, че ключ липсваше. Ерик го бе взел, нямаше да ѝ позволи да избяга. Тияна с бързи крачки се приближи към вратата водеща към балкона и натисна дръжката, но вратата водеща към балкона не се отвори. Този път нямаше как да избяга, а по коридорите някой щеше да я види и веднага да съобщи на Ерик. Той бе предвидил всеки нейн ход, как въобще щеше да успее да избяга от тук.

-----------------------------------------------------------

Жена облечена в тъмно синя рокля, която се разкрояваше от кръста надолу приближи двореца на тъмното кралство, с решителна походка тя преминаваше около всички стражи, които дори не я поглеждаха, тъй като я смятаха за една от придворните. Жената, чиято прошарена коса се спускаше по раменете ѝ и стигаше чак до кръста вървеше към тронната зала, сякаш познаваше и притежаваше това място. Тя нахлу вътре поглеждайки към кралят, който бе седнал на трона си и отегчен слушаше това, което един от съветниците му му говореше.